Предизвикателствата пред това да бъдеш жена в съвремието са много и все сериозни. Често пъти, жената се оказва уязвена в остарелите обществени догми и предразсъдъци за нейната роля и функция, възможности и желание за развитие. През последните години сме свидетели на напредък в еманципацията сред жените в България, но все още сериозно подтисната от битуващото, и силно закостенялото мнение, че жената има второстепенна роля, както в семейството, така и в обществения живот.
В контекста на случващото се през последните дни в страната е много важно да се подчертае, че за да има адекватна публична реакция, облечена в съответните нормативни актове и воля са необходими данни и информация. Оказва се, че през последните години малцина са тези, които разполагат с актуална информация колко са случаите, които могат да бъдат квалифицирани като домашно насилие и насилие, основано на пола. В повечето случаи, информацията, която институциите представят е откъслечна, непоследователна и крайно неактуална. Липсата на актуална информация задълбочава проблемите и отдалечава решенията.
Приоритет в изравняването на правата на жените и мъжете е поставен и в политиките на Европейския съюз, със специален фокус върху равенство на половете, представени в стратегическия ангажимент на ЕС 2016-2019г. Разлики, обаче, във всяко отношение има между мъжете и жените, и тази разлика се стопява твърде бавно. Всяка трета жена в ЕС е претърпяла някаква форма на насилие (физическо/сексуално) след навършване на 15 години. 22% от жените, участвали в изследването на Агенцията на ЕС за човешките права смятат, че насилието срещу жени е силно разпространено в България.
Доклад на Център Амалипе от 2020г. цитира статистика на Министерство на вътрешните работи за 2019 г., която показва, че броят на издадените заповеди за незабавна защита от домашно насилие по Закона за защита от домашно насилие (ЗДДС) е скочил четири пъти в сравнение с 2018 г. През 2017 г. тези заповеди са 575, през 2018 г. – 601, а през 2019 г. броят им нараства до 2338.
Един от последните национални доклади, посветени на задълбочено изследването върху домашното насилие и насилието, основано на полов признак е от 2016 г. В него се посочва, че някои форми на насилие могат едновременно да бъдат определени и като домашни и като основани на пола. Една четвърт от мъжете и една трета от жените са станали жертва на такъв тип насилие. Още по-стряскащи са данните в ромска общност – всяка втора ромска жена или близо 50% от момичетата над 15 години признават, че са ставали жертва на насилие. Оценката на служителите в кризисните центрове потвърждава, че 30% от общото население е претърпявало насилие, а при жените в ромска общност този дял е 46,3%.
Данните посочват още, че средно един на всеки 10 души от населението е ставал жертва на насилие през последната година (бел.р. годината, предхождаща доклада), като делът на жените е с една четвърт по-висок от този на мъжете, а в ромска общност – една на всеки шест жени споделя за оказано й насилие пред последните 12 месеца.
Продължаващата тенденция и до сега ясно сочи, че има държави, които не са направили достатъчно, сред които и България, с оглед на създаване на адекватна правна рамка, подходящи мерки и програми за превенция и подкрепа, както и достатъчно финансови средства за тази цел.
Вклинените „традиционни ценности“ на българското общество, често пъти са в основата на вълните от насилие сред различните социални групи в страната. Когато това се случи сред етнически обособени общности, обяснението е, че това е част от тяхната култура и традиции. Парадоксалното е, че дори и сред преобладаващата част от обществото, определящо се с българско самосъзнание, важи същия аргумент. Вярването че, това, което се случва у дома си остава там, и не бива да излиза извън неговите рамки, е валидно за голяма част от българите.
Между сериозните причини за продължаващото нарастване на cлучаите на насилие са социално демографските и икономическите фактори. Консервативният прочит на насилието в различните му форми, а именно с цел запазване на автономността на семейството, следва да бъде коригиран. С оглед на насърчаване защитата и подкрепата на всяка жертва на подобни деяния.
Нещо повече, поглеждайки навътре в страната, съществуват възможности и добри практики, които могат да бъдат основа за изграждане на солидна политика за подкрепа и превенция. Такъв пример е специализираната патронажна услуга на „Тръст за социална алтернатива“ – „Здраво бъдеще“. Тя има за цел да осигури подкрепа на млади майки до 22-годишна възраст, живеещи в бедност от медицински сестри и акушерки от началото на бременността до 2-годишна възраст на детето.
Патронажните екипи извършват домашни посещения в семействата, които живеят в бедност и са от уязвими групи. По този начин те предоставят не само медицински консултации, но дават съвети и насоки спрямо цялостното развитие на децата и жените – образование, насърчаване към заетост. Моделът активно насърчава участието на партньорите в отглеждането на детето, и в същото време дава увереност на младите майки да отстояват позициите си и да предоговарят отношенията и ролите в семейството. Устойчивите ефекти на услугата се изразяват освен в намалената детска смъртност, и в повишения процент на трудова заетост на майките, и по-малката вероятност от зависимост от социални помощи. Интензивните посещения от медицинските специалисти имат ефект не само върху физическия аспект на здравословното състояние на майката и детето, но и върху психичното здраве и възможността за изработване на механизми за ограничаване на потенциално насилие чрез отчитане и удовлетворяване на индивидуалните нужди на всяка майка.
Източник: Фондация „Тръст за социална алтернатива“
