Само дипломирани артисти ще свирят по Главната

Аня Петрова
Уличните музиканти свирят по центъра само с дипломи, това е една от последните новини, които заляха медиите и социалните мрежи. Къде възмутени, къде с радостен вик „Ура!“ се посрещна тази информация, но по-важното според мен е как приемат самите музиканти подобно решение. Тези, които подминаваме всеки ден по Главната, те дали го имат този документ и ако го нямат – ще останем без музиката им?

Тръгвам от площад Централен и се спирам при всеки уличен музикант, който видя. За жалост бяха само трима в този момент, но пък най-култовите. Георги Стоянов със сигурност нищо не ви говори като име, но това е човекът с китара и шапка, който всеки  ден може да срещнете пред Пощата да свири и пее, доста често свои авторски песни. Бил е преподавател по Химия, Биология и Музика,а  образованието си е получил в морския ни град Бургас. Застава зад идеята да има само професионални музиканти по Главната улица, тъй като това представя града ни все пак. Същото мнение споделя и Георги Димитров, или както ние си го знаем – Моцарт. Завършил е АМТИИ, така че и да се случи нещо подобно с позволението за свирене, той ще си остане на главното място. От общината не са отказали на никого до сега, споделя той, просто ги позиционират в B или С район, а не в който той се намира – А. Той също е на мнението, че поне по главната улица трябва да има хора, които да са представителни, а не кой да е, както е във всички по-големи европейски столици. Единствен, с по-различно мнение, беше Павел – човекът, който свири на три неща едновременно. Щуротия – така описва цялата тази история и допълва, че няма гаранция, че ако си с музикално образование, то си добър музикант.

За сега е така – ако искате да свирите на Главната, то ви трябва диплома от музикално учебно заведение. Съвсем скоро може и да въведат и задължителен бакалавър „Връзки с обществеността“, при положение, че искате да просите.  Не отричам, че идеята е добра, но предвид факта колко добри музиканти познавам, които са самоуки, това с хвърчащия лист не ми вдъхва доверие. Един конкурс, един изпит или кастинг ако щете, би бил достатъчен, че да се разбере един музикант бива ли го,или не. Музиката е в сърцето, а не на бял лист под формата на цифра и с подпис и печат под нея.