Умната машина може да работи в клинични лаборатории, заедно с хората, стига някой да я обучи
Това е нестандартният подход в дипломната работа на Антоанета Петрова – четвъртокурсничка от специалността „Автоматика, информационна и управляваща техника“ в Техническия университет
Роботът YuMi не се страхува от зарази. Затова може да работи в клинични лаборатории, заедно с хората, стига някой да го обучи. Това е нестандартният подход в дипломната работа на Антоанета Петрова – четвъртокурсничка от специалността „Автоматика, информационна и управляваща техника“ в Техническия университет – филиал Пловдив. В началото тя имала съвсем други намерения с 38-килограмовото двуръко роботче. Смятала да го научи да дирижира – може би, защото самата тя е завършила оперно пеене в средното музикално училище в Пловдив. Само че тук вече някой я бил изпреварил – „братче“ на YuMi вече е дирижирало оркестър в Модена, Италия на концерт на прочутия тенор Андрея Бочели. А тя иска да направи нещо, което никой друг не е правил. Но откъде робот? И кой би дал робота си на неопитно момиче? Оказва се, че има кой.
Първата среща на бъдещия инженер Антоанета Петрова с робота YuMi е в работната зала на фирма АББ, където той е произведен през 2019 година. „Останах поразена от възможностите на роботчето да учи, да се развива и да работи съвместно с хората“, спомня си четвъртокурсничката от Техническия университет – филиал Пловдив. „Докато работех с YuMi, не ми се е случвало да ме разочарова с поведението си. Напротив – много ми допадна, стана ми много симпатичен. Като инженер знам, че YuMi е машина и не би следвало да изпитвам чувства към него, но … хареса ми, много е добричък и послушен.“ – усмихва се Антоанета Петрова. Домакин на срещата между студентката и робота YuMi е инж. Васил Такев – ръководител на направления „Роботика и дискретна автоматизация“ и „Задвижване“ в АББ. „Бях учуден, че момиче, което е учило оперно пеене, иска да направи дипломна работа с роботи“, спомня си той.
Работа в клиника
„Помогнахме на Антоанета не само с това, че ѝ „дадохме“ робот. Предложихме ѝ тема, която е уникална: работа с YuMi в клинична лаборатория. Следващата крачка в дипломната ѝ работа, където също помогнахме на студентката, беше да обясним как изглежда роботизация. В началото има доста досаден труд, в който всеки процес се „разлага“ на отделни операции. Те се описват, програмират и се превръщат в алгоритъм. Този алгоритъм YuMi може да разбере и повтори. Третата насока на помощта ни беше да осигурим на Антоанета лиценз за RobotStudio® – софтуера на АББ за програмиране на робота и симулации, съветвахме я когато симулира и програмира робота, какво точно да направи и се получи много добре.“ – обяснява инж. Васил Такев.
Студентката от Техническия университет София – филиал Пловдив посещава няколко пловдивски клиники и в една от тях ѝ помагат да навлезе в детайлите на работата в клинична лаборатория. „Видях, че сортирането на моноветите /епруветките/ с проби от пациенти се извършва ръчно от клиничния лаборант. Става дума за стотици, а в случай на епидемия – хиляди проби. Това е трудоемък процес, за който не трябват специални познания, а само сръчности. Е, YuMi можеше да свърши тази работа вместо лаборантите. Той сортира моноветите по цветове и го прави по-бързо от човека. Всеки апарат в лабораторията работи с различен цвят капачка на епруветката – например лилава, синя и жълта. Сортиране на епруветки дори и през нощта е първото „лабораторно работно място“ на YuMi.
Засега той не помръдва от него, защото има две ръце, но няма крака. Роботчето вече е готово да се качи на автоматизирана количка и да върви из цялата медицинска лаборатория, за да обслужва няколко работни места. Това обаче разработка на друг екип на АББ.
Ефективност
За да бъде ефективен YuMi в клиничните лаборатории, Антоанета Петрова е направила не само програма, с която той да разпознава цветовете, независимо дали е ден или нощ. Научила го също да разпознава положението в пространството на всяка епруветка и да я поставя правилно на мястото й. „Специално изследвах здравината на моноветите, за да не започне YuMi да ги чупи при работа. И най-важното – научих го да спазва стриктно първия принцип на роботиката /по Айзък Азимов/: YuMi не може да навреди на човека с действието или бездействието си.“ – заключава дипломантката от Техническия университет – филиал Пловдив.
В момента един робот като YuMi, струва около 80 000 евро, като в цената е включено и определено обучение. Според инж. Васил Такев, YuMi е икономически изгоден за всяка лаборатория, която прави много и разнообразни изследвания. „Роботът не се притеснява от заразни болести. След работа просто го „измиваме“ с маркуч и дезинфектант. Първият клиничен робот вече работи в САЩ, а вторият се надявам да бъде тук в България.“ – категоричен е той. Засега YuMi може да замени труда на 2 човека, работещи на 2 или 3 смени. „Смятам, че е неморално хората да вършат рутинната работа, която един робот може да свърши. Човекът е по-добър в аналитичната дейност. Лаборантите са силни в анализа, а не в сортирането на епруветки. “ – заключи инж. Такев.
