Радичков Младши: Да си сериозен е ужасно
Съвременната литература така лъха на нихилизъм, че ми става лошо
Внукът на великия български писател разсмя до сълзи пловдивската публика
Стефка Георгиева
Без съмнение, чувайки името Йордан Радичков се сещаме за „Ние, врабчетата“, „Нежната спирала“, „Опит за летене“ и още цял куп други творби на великия писател, драматург и сценарист. Със сигурност, публиката която бе миналата вечер в U PARK, вече ще прави още една препратка към името. Йордан Д. Радичков определено има роднинска връзка с Радичко, когото ние сме чели. Общото между тях е, че са дядо и внук, а между тях има колкото близки и обединяващи ги неща, толкова и далечни.
Радичков Младши представи в Пловдив своят втори сборник с разкази „Игра на гъски“. С изключително чувство за хумор, ирония и категоричност, 27-годишният Йордан ясно разграничи себе си от името на своя дядо. „Както в някои семейства родителите са инженери и шансът им детето им да стане инженер е голям, така е и в моето семейство. Просто при нас това не е друга професия, а литературата“, заяви по време на разговора младият автор. По време на цялата среща, той отговаряше иронично на въпросите на Силвия Димитрова и тези, отправени от публиката.
„Аз не съм сериозен. На 27 години съм и да съм сериозен на тази възраст е ужасно“. Тази фраза, която авторът изстреля пред публиката сякаш олицетворява „Игра на гъски“. Всъщност попитахме Д. Радичков дали заглавието има общо с разказа на дядо му „Игра на врабчета“, а той отговори кратко точно и ясно – Не. В заглавието няма заложен дълбок смисъл, ако предполагате това, няма и такава игра. Няма и усещането, че аудиторията поставя литературната летва по-високо за него, поради фамилията, която носи. Той е ярък индивидуалист, на който му се повдига от нихилизма в съвременната литература. „Започнах да чета съвременни европейски автори и ви казвам, ужас е. От всякъде лъха толкова яко на нихилизъм, че чак ми става лошо. Добре де, всички ще умрем, това е ясно. Обаче не е само това. Плащаме си сметките, работим, срещаме се с готини хора. Стига вече с това течение…“
Целия текст четете в КАПАНА.БГ