Петокласничка възпя в четиристишия Епископската базилика

Източник: Уча в Пловдив

Петокласничка възпя в четиристишия Епископската базилика на Филипопол – най-голямата раннохристиянска църква в страната с впечатляваща архитектура и уникални мозайки. Вдъхновена от красивите изображения и геометрични орнаменти в нея, както и от християнските символи, Соня Симова решава да посвети поредното си поетично откровение на базиликата, разкрита след дълга реставрационна работа.

Идеята дошла от задание за презентация за значимата пловдивска забележителност, поставено в един от клубовете по интереси на СУ “Св.Патриарх Евтимий”. Соня е в паралелка със засилено изучаване на информационни технологии, изобразително изкуство и Човек и природа. След като направила компютърната презентация, добавила към нея и видео, което сама монтирала, Соня съчинила и стихотворение, което представила пред съучениците си в Teams.

„Бихме искали да подарим стихотворението на екипа, който стопанисва Епископската базилика, за да покажем, че децата на възрастта на дъщеря ми уважават историята и архитектурните паметниците, че ценят образованието и са горди, че живеят в хилядолетен град“, казва майката на Соня – Мариела Митева.

Това не е първият творчески опит на момичето. В началото на тази година, когато била ученическа на ОУ „Димитър Талев“, тя съчинила поучителна история по повод Международния ден на безследно изчезналите децата. „Грешката на Ванеса“ била публикувана в сайта на Центъра за безопасен интернет.

Соня още от първи клас проявявала интерес към четенето и писането на истоири, като любимото й четиво е „Матилда“ на Роалд Дал. Във втори клас направила сама малка книжка на английски език, която подарила на училищната библиотека. Освен английски, учи и испански. Обича театъра, компютърното моделиране и технологиите – прави презентации, програми в Скрач, участва в олимпиади и училищни състезания.

Епископската базилика на Филипопол

Странен сън обзе нощта ми,

сън изпълнен със светлина

пъстри камъчета как редят се

и оформят красота.

Трудно е да си представя

как със завидна лекота

тез парченца толкоз малки

изградиха Смисъла.

Древен град и древни хора

до магична планина

няма как да е случайна

срещата с духовността.

Символи преследват всеки,

дръзнал да ги проследи

птици волни очертават

райските врати.

Може би затуй е толкоз важно

да живееш тук, сега

тук, където древни знания

прокарват път към вечността.