"Спомняме си всяко кътче, на което сме били. Нямали сме проблеми с родното население, нито с властите. Ако искаш нещо, просто го направи."
Паулина Гегова
Човек живее, за да е свободен, или поне в това ни се иска да вярваме. Свободата се отразява в най-различни аспекти, но всички се борим за нея – физическа или душевна, финансова или професионална, кой както я разбира. Свободата е отговорност и в същото време риск, защото живеем в общност, където всеки зависи от другия, а малцина смеят да рискуват. Рискът плаши. "Ами ако не успея?", "Ами ако не се получи?". Подобни мисли винаги се въртят в умовете ни, дърпайки ни назад, а може би защитавайки ни от грешки.
Намират се обаче и смелчаци, които решават да тръгнат по напълно различен път, захвърляйки страховете за неуспех. Втурват се стремглаво напред, изоставяйки предишния си живот, който по някакъв начин ги е осакатявал и задушавал, без да си задават въпроса "Защо?", осланяйки се на максимата "Защо не!".
Ник Уартон и Дарис Суифт са цветущ пример за казаното по-горе. Те са двойка от осем години, живели в красивата и спокойна Канада. Прелестна държава, където всичко им било подредено. Природата е зашеметяваща, китните градчета великолепни. Разполагали са със стабилна работа и собствено жилище, но нещо липсвало. Онази искрица за приключения, за нови места, нови преживявания. Монотонността и стабилността ги убивала. Ник работел в печатница, а Дарис във фирма за недвижими имоти, но професиите им не ги удовлетворявали. Така се стигнала до налудничавата и напълно необмислена идея да зарежат всичко и да тръгнат по широкия свят, който може да предложи толкова много. Животът е кратък, затова защо да не изкопчим всичко от него!
В рамките на седем месеца, влюбените се организирали, напуснали работните си места и разпродали всичките си наличности, за да съберат пари за мечтата си. Първоначално заминали за Китай, където в продължение на една година преподавали английски в училище. Но приключенците не можели да се задържат на едно място за дълго време. И просто от нищото се родила хрумката, която преобърнала съдбата им. Създават собствен блог, в който описват страните, които посещават, а те все повече увеличават броят си. Италия, Англия, Корея, за тях няма спирачки, нито граници, които не могат да преминат. Оказва се, че и двамата притежават добър изказ и писането им носи дивиденти, позволяващи им ту да са в постоянно движение, ту да не мизерстват. Каква ти мизерия – те са повече от щастливи…
Целият текст можете да прочетете в КАПАНА.БГ
