Графитите- съвременно изкуство или ъндърграунд?

Живот

Маркиране от Георги Енчев и Т.

Георги Енчев

Image title
Явление, изкуство,  гротеска. Всяка една от тези думи отиват на графити културата. Форма на уличен арт за едни, графитите са вид тероризъм за други. Да, най-често драсканиците по фасадите дразнят, орезиляват (както е случаят със стенописите на художника Димитър Киров на дувара на къщата му в Стария град), грозят. Но във всяко стадо си има и черни овци, в добрия смисъл. Такъв е великолепният Банкси- най-известният и графити артист на нашето време. Той осмива, проповядва, възпитава в творбите си. Той е социален феномен, символ на бунта. Е, имаме такъв, пичове, в Пловдив..Е, не с такъв размах, но с подобни на Банкси мечти- за чистота в ума и душата, в политиката, в обществото.  
   
    Чух се за първи път с Т. по телефона, тогава мислех, че ще ми трябват часове да го накарам да се съгласи. Глупости. Стана за по-малко от 10 минути.
    КАКВО: Графити културата претърпява сериозна еволюционна промяна от началото си в Бруклин и Бронкс през 70те на ХХ век, по-късно  във Франция, Испания, Великобритания и Германия. В България за първи път е рисувано в Търговище. В момента главната сцена е съсредоточена в София. Сега тя се развива и в Азия. Въпреки, че днес графитите имат и легална форма, повечето хора продължават да рисуват по улиците, което е нелегално.
   
   Image title
След 2 дни се срещнах с Т. Не се бях нагърбил с никакви очаквания. Т. се оказа космополитен, свеж, отворен българин на моята възраст. Висок, леко прегърбен, усмихнат, прибързан пловдивчанин с полска жилка. Първият половин час говорихме за всичко, но не и за това какво ще правим. Имах усещането, че си купувам дрога от чужденец.
    КОЙ: Графити артистите се различават както по образование, така и по социален или възрастов статус. Повечето от тях са млади, някои продължават да се занимават и след това с изкуство. Разбира се, има много деца, които просто излизат да драскат.
  
    Image title
След около час, 4 бири и десетина цигари мислех, че нищо няма да стане. Тогава Т. каза: „Ами ако искаш да ти покажа какво съм снимал“. Следващите 20 минути нямах сили да си затворя устата от сладко умопомрачение, гледах как Т. и десетина момчета боядисват влаковете на половин Европа. Вече знаех какво ще заснема:  За Т. и нашето поколение, което никога не би позволило „София – Кардам“ да се случи, но с най-голямо удоволствие ще боядиса влака.
     КАК: Да рисуваш по влакове е опасно. Въпреки това самата култура се е запазила основно върху тях като медиум. Да рисуваш по влакове е трудно и все пак те се движат и така един райтър може да види неща на райтър от друг град.  Много от тях са лежали в затвора, но това не е нещо, което би ги спряло.

    Image title
Седмица по – късно с Т. и екипа пътуваме към подлеза на Централна. Бях подготвил десетина от най – клишираните въпроси, които съчиних. Не знаех  от къде да започна, а ме беше страх да си помисля до къде ще стигна. Винаги усещам как да подходя към човек, който не харесвам или съм сигурен, че е сбъркал нещо, в ситуация като тази, обаче рискуваш да изглеждаш като Марта Вачкова и Графа с последния му сингъл. Мазно и дебелашки. В колата Т. не спираше да говори за неща, които,  опасявам се, нито аз, нито другите можехме да проумеем напълно. Тогава реших да започна със „защо?“

    ЗАЩО: Графитите се възприемат като протест. Новите течения в областта ги намират като съвременно изкуство, което има място в галериите. Много компании ги използват с маркетингови цели, за да привлекат по-млада аудитория. В България, за разлика от САЩ например, има дори поощряване чрез фестивали за легално рисуване, на които има парични и материални награди.

    За разлика от повечето райтъри, Т. не се опита нито веднъж да морализира действията си. Това ме зарадва и усетих, че тиктакаме в една посока. Не мога да ви опиша колко са ми смешни и нелепи графити фестивалите, на които да гледам как Фандъкова пръска с флакон по кнауфа, оградил паметника на НДК.  Все едно да направиш спортен полуден по прескачане на Берлинската стена. Самооправданието на графита с фантасмагории за contemporary art и блудкава екстраваганца заличават автентичния му, първичен образ на „маркиране“ на територия, на война, на протест, на бунт  – образ на свобода.
Преди два дни случайно се видях с Т., разказа ми, че миналата нощ е прескачал ограда намазана с грес и начупени стъкла близо до Сточна. Може би в момента той се крие в метрото на София или рисува някой S-bahn в Берлин.

Банкси- невидимият цар на уличното изкуство

Image title
Банкси е най- известният графити артист на нашето време. Въпреки това все още никой не знае кой е човекът зад този псевдоним. Знае се, че е роден в Бристол, Великобритания. Днес негови творби притежават музеи в Лондон, Ню Йорк и дори Лувъра. В интернет за негови рисунки се предлагат по над 200 хил. паунда.
Image title
Геният е анонимен, защото предпочита да  говори единствено с работата си. А нещата му се отличават със сатиричния поглед към култура, политика, религия, етническа принадлежност. Някои негови работи се характеризират с особена дързост, Без предупреждение се появяват на обществени места по целия свят.
Банкси вече се е обзавел с PR и агенти, но неговата самоличност предпазливо се крие. Според някои името му е Робин Банкс, но все още нито един от близките му не потвърждава това.Image title

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.