Близо вековната постройка крие тайни за страст, любов и смърт
История като за трилогия се крие в близо 100-годишния гредоред на една от най-мистичните къщи в Капана. Поредицата ни „Легендите на Капана“ продължава с разказ за мрачната съдба, която се стоварва над стар пловдивски род. Една малка постройка, сгушена между два по-масивни градежа, още къта тайните на знаковата занаятчийска фамилия Трайкови. Днес тя е собственост на хора с интерес към архитектурата и историята, които се опитват да наредят пъзела на времето и да сглобят легендата за Трайкови. Легенда за страсти, любови, смърт, която днес се предава от уста на уста от наследствените обитатели в Капана.
През 1925г. бакърджията Иван Трайков вдига синята двуетажна сграда. Прави го с надежда за добър живот и успешна търговия. Прочутият майстор на медени съдове реализира мечтата си за собствено занаятчийско ателие в Капана. Стяга работилница на приземния етаж в красивата тясна постройка. Бил прагматичен и обичал изчистените неща, та
се отказал от идеята да вгражда декоративни елементи в и без това тънката талия на фасадата. И без тях сградата става фина и елегантна като балерина. Но скоро, много скоро превратностите на съдбата превръщат красивата балерина в овехтяваща черна вдовица.
Майстор Иван изписва „Орелъ” над входната врата на работилницата си и започва да лети в работата си. Непокорната мед приема красиви форми в ръцете му, бачкането върви като песен. 
Нещо обаче се случва в живота на Трайков, песента от работилницата спира, а на душата му висва някаква огромна тъга. Какво я предизвиква- никой дори в семейството му не разбира. Загадката остава и до днес. Майстор Иван е толкова съсипан, че взима най-тежкото решение- да сложи край на живота си. В един обикновен ден за семейството, докато всички вършат обичайни неща, Трайков слиза в мазето тихо и тайно, окача въже и слага примката около врата си. Преди да бутне стола под краката си обаче, е спрян от близките си. Усетили Трайкови, че в главата на фамилията бушуват черни стихии. Та го проследили до избата. С което спасили и живота му- свалили го от бесилото. След несполучливия опит за самоубийство бай Иван остава под зорко наблюдение на всички от семейството си. Взел решението веднъж, той не се отказва. Мисълта му се щурка единствено към примката и неуспешния първи опит. Убеден е, че трябва да приключи със себе си час по-скоро. Успява да надхитри „стражите” и се обесва.
Къщата наследява синът Трайчо Трайков. Той става стопанин на имота и глава на семейството. Опитва се да върне фамилията към нормалния ритъм на живот след трагедията с татко си. И успява с обич. Влюбва се лудо в красива жена и вдига сватба. Настанали щастливи години. Които обаче траяли твърде кратко. Хубавите времена отминават, а съдбата отново е на ход. Облаците се сгъстяват в средата на 50-те, а същинската буря настъпва през 1957-ма. Когато Трайчо заварва дамата на сърцето си с друг мъж. Не може да преодолее болката, психиката му рухва и също като баща висва на примката.
Останалите членове на семейството решават, че черна прокоба тегне над фамилната къща и решават да я обявят за продан. Купува я свекърът на настоящата собственичка. Тя е строителен инженер и въпреки че осъзнава крехкостта на къщата заради липсата на опорни бетонни колони, се влюбва в нея и в по-късен етап я придобива. Прави няколко козметични промени, които са наложителни, но запазва автентичния й вид с помощта на съпруга си. Няколко години по-късно обаче трагедия сполетява и новите собственици- умира мъжът й, а тя остава сама със сина си. Днес двамата предпочитат да живеят в мистичната 90-годишна постройка без носещи колони. Не вярват в митовете за черни прокоби, гледат напред и попълват с времето пъзела в историята на предшествениците си. Онова „Орелъ” над входа се чете ясно, за да напомня за отминалите времена. Трайковата къща продължава своя живот в завидно крепко здраве. А сегашната стопанка мисли и за бъдещето й. Тя не крие, че следи ситуацията в Капана с нескрит ентусиазъм, тъй като би била много щастлива кварталът да стане пешеходна зона. Всичко тук е културно наследство, пази тайни и истории, красоти, арт творения, дух. Само историята на нашата къща си заслужава един цял роман, подчертава инженерката.
