ЖивотЗабавлениеИзпод тепетоМненияНовини

Истории под ямурлука

Да влезеш в дружината на Йордан Терзиев – хореограф, коледар, кукер родопчанин и пловдивчанин в последствие

Ани Велкова

Слава да е тебе ,млади наш Боже,

Ние от тука,  Господ тука.

Колко сме речи обрекли,

Толкоз здраве на таз къща!

Дай Боже! Дай Боже! Дай Боже!

 

В месеците на традиционно мъжките зимни празници в града под тепетата истории за българското ми разказа един станеник.. Йордан Терзиев – хореограф, коледар, кукер родопчанин и пловдивчанин в последствие, завършил Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, ръководител на коледарската дружина в Първенец и на самодейния танцов състав ,,Жарава“, той още от малък проговаря на езика на фолклора ни и го пресъздава в един от най-българските и най-красивите събития в близост до града ни. Брат ми играеше народни танци, веднъж отидох заедно с него на репетиции и оттогава не съм спрял да се занимавам с хора, с традиционното  българското, споделя той. В Първенец не само, че от години не е имало такъв обичай, а всъщност никой не помни там някога да е имало коледари. Може и да е имало малки дечица  които са обикаляли, но такива коледарски дружини – не.

Как протича едно коледуване?

Тогава  моята дружина се разделя на две , за да може да обиколим повече къщи. Хората се сърдят, ако не им минем през къщата, а в нашата група, колкото и да сме много, няма как да имаме сили за всичките 3000 къщи. Ставаме към седем и се връщаме в осем. Първо пеем песни, за да извести домакина, че сме дошли, след това за самия него, а после благославя се и пеем песни за останалите членове от семейството.

Кое е специфичното в коледуването?

В една коледарска дружина трябва да има станеник- това в този случай съм аз , тъй като аз сформирах преди години дружината. Събирахме песни, но ни беше трудно, тъй като хората не помнеха. Правехме си сами костюмите с  каквото имаше.

Какво ви дава всичко това?

Емоцията от обичаите и от самите хора. Докато сме коледували сме преживели какви ли не неща. Един дядо, чийто внук е в дружината ни, беше посрещнат от благословията на внука си. Единият плаче от една страна, другият, от другата. Или жената, която ни прекъсна насред благословията и ни помоли да наричаме за зет. ,, Е, ей ме на! „, усмихна се. Ама и нарекохме на жената и на следващата година, като дойдохме, ни се похвали, че и зет и е дошъл в къщата, и внуче. Какво още да иска човек!

А как смятате да развивате тези традиции?

Искаме да направим още една дружина с деца. Ние сме хора както на по 19,20,30 години, и по към 50,60г, но всички усещат една и съща принадлежност към дружината, към традицията, към българското. Преди време влезнах е с песен в учебника за четвърти клас по музика, хора от цяла България идват до Първенец да ни гледат, имаме участници от София, които пътуват до Първенец. Но кукерството, коледуването е част от нас. И ние сме в него.

Разкажи ми и  за кукерите там.

В Първенец няма да видите традиционните кукери от Широка лъка. Там се водят карнавали. В навечерието на Сирни заговезни  на сутринта се става рано да се посрещнат зурните, с които идват кукерите. Самите кукери са си с различни маски, на времето са се наричали станчинари ще ги видите, с красивите има калъчки- това е като нож дълъг, като ятаган, но дървен, стигащ до тавана, украсен с образи на жени. По обичай с фуска се удрят хората по главите.. За здраве, разбира се. С хора от дружината ми също се преобличаме, елате да  видите на първи март в Първенец.

 

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
Изпрати новина