Стойко Гъганов е рисувал 340 портрета на световни личности в Тенерифе, Скалата на славата обаче му е най-важният проект
Снимки: Златина ГеоргиеваБързата Четка. Така наричат в Испания човека, който забива голите си пети по скалите на Сахат тепе, за да нарисува Апостола на свободата. 52-годишният Стойко Гъганов от няколко дни работи върху страхотната си художествена енциклопедия на великите българи в подножието на хълма. Два пъти дневно вързва велосипеда си край стълбите зад театъра- веднъж рано сутрин и веднъж на свечеряване. Писнало му е да крадат колелото с лика на Левски вместо емблема и затова е взел нужните мерки- здрава метална връв, която трябва да спре крадците. А те винаги се възползват, докато той твори, тъй като така се вглъбява в работата, че става сляп, глух и ням за случващото се около себе си.
В родния му Пловдив вече му викат Патриота. А той е един съвсем обикновен човек с необикновени възгледи за времето, в което живее. Дълги години е бил на Канарските острови. 20 години е вадил удавници като спасител на българското Черноморие. Преди да стане фин художник , е работил като финомеханик в предприятие.
Имам четири големи изложби. Най-мащабният ми труд е под операта на град Санта Круз на остров Тенерифе на 2400 кв. метра площ, където на един вълнолом изрисувах 340 портрета на световни личности, от тях и някои българи като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Борис Христов, Георги Минчев и Теодосий Спасов. Тази експозиция я правих година и половина. Сегашният ми проект ще ми отнеме много по-малко време- амбицирал съм се за Деня на будителите да съм готов с 30 портрета на знакови 
българи, надъхал се е Гъганов. До вчера, когато го заварихме на Сахата, Скалата на славата бе запълнена от 12 портрета. Част от личностите, които ще станат част от нея са Христо Ботев, Апостол Ерм, Св. Марина, Неофит Рилски, Георги Парцалев, Чудомир, Георги Бенковски. Идеята на художника е да пробужда хората в духовна дрямка, които май са твърде много. Той запълва драсканици на незнайни райтъри, които нямат послания, нямат и художествена стойност. Искам същите тези 
деца, които се въртят около Сахат тепе, да се поинтересуват от историята ни, от личности като Паисий, Яворов, Славейков. Тъй като днешните младежи не ги познават. Целта ми е да ги научат и да ги помнят, обяснява простичко идеята си маестрото. До момента той има три самостоятелни изложби в родния Пловдив. Тази обаче със сигурност ще е най-успешната.
На тази гранитна скала се рисува лесно. Бос съм, тъй като така се чувствам по сигурен. Пазя се от височините. Риск е всяка стъпка, която правя тук, но това е изкуството. Колкото до боята- тя е 
специална, испанска. Тези портрети ще издържат поне десет години. Проблем е, че в някакъв момент ще свърши, но тогава ще го мисля, изброява творческите си дертове Гъганов. Той дебело подчертава, че рисува за народа, за всички хора. Влизането в галерия е еснафщина. Хората сега нямат пари за картини. В галериите влизат само да хапнат нещо от почерпката, казва скалният художник. Вмъква, че донякъде усетът му към цветове е и любовта към четката
са наследствени. Дядо му е бил художник. Талантът му първи оценява посланикът на Швейцария Гауденц Руф през 1991 г. Дипломатът поканил Гъганов на аудиенция в швейцарското посолство в София. Днес обаче работите му по скалите се харесват на много хора. Притеснявам се да не би някой да ми направи проблем. Но дори един полицай дойде да ме поздрави за това, което правя. Браво, трябваше да се появи някой като теб и да направи подобно нещо, каза ми униформеният, разкрива Гъганов.
Живи хора на Скалата на славата няма да има, тъй като според художника това е лоша поличба. Казва, че някои от портретите са на предварително избрана позиция на скалите. Като например този на актьора Димитър Панов, който се вижда най-добре от театъра. Колкото до естественото платно, върху което играе с четката и боите- смята че гранитът е твърд и здрав и поради тази причина тям трябва да има твърди и здрави личности, чиято диря е неподвластна на времето.
Личният живот на Гъганов е също толкова интересен, колкото професионалния му. Жени се за дамата, с която изкарва бурна 15-дневна авантюра на морето, където работи като спасител. Ражда им се дете, но в крайна сметка бракът се оказва грешка. Днес бившата му съпруга живее с дъщеря им в Чехия. Гъганов се гордее с двете си племенници- едната прохожда в сферата на изкуството като възпитаничка на АМТИИ, специалност народно пеене. Казва се Деси. Другата- Софка учи медицина.
Стойко Гъганов не иска популярност, хонорари, слава. Иска това, което подписва като С.Г. да остане за всички, които уважават историята си. Не ще да помнят него, а ликовете от скалната му изложба. Тъй като, когато един народ забрави героите си, историята си, губи бъдещето си, категоричен е маестрото.
