Пътеводител на пловдивския стопаджия

Как Кирил Тодоров
изръчка Европа с една раница и 150 евро
в джоба

Русана Куманова

Автостопът отново е на
мода. В това няма никакво съмнение. Палци
стърчат на всяко по-голямо шосе из
родината. Млади хора пътуват от точка
до точка все по-често. Дали заради
кризата, или заради тръпката от самото
изживяване- отговорът е някъде по
средата. Интересното обаче е, че има
хора, които пътуват на стоп до различни
дестинации от Стария континент, при
това хич не са малко. Как се обикалят
над 10 държвави само с една раница на
гърба и 150 евро в джоба? Ами лесно… поне
за Кирил Тодоров, който още разказва с
трепет приключението си от миналото
лято, продължило близо 2 месеца.

Младият пловдивчанин
учи в Художествената академия в София
– плакат и визуална комуникация. Заради
артистичната си същност, дивия си
момчешки устрем или кой знае защо,
бъдещият художник се събужда един ден
с желанието да покори света или поне
каквото може от Европа. Без да планира
повече от седмица и без да стяга
тежкотоварни куфари, той натъпква
набързо в раницата си палатка, шалте,
спален чувал, телефон, фото, 7 тениски,
риза, фенерче и швейцарско ножче.
Разчитайки единствено на панталона
върху себе си и един чифт кецове, започва
своето пътуване.

А какъв по– вълнуващ
начин за предвижване от този да не е
много сигурно дали ще успееш да пристигнеш
там, накъдето си се отправил. Пътуването
на стоп си има много негативизъм, но
Кирил, на галено Ричо, вижда само
позитивите. За него впечатляващо е
общуването с различни тираджии, туристи
и какви ли не авантюристи, с които е
делял автомобилна седалка, а не сюжета
на повечето horror филми, завършващи
трагично за стопаджиите, в редки случаи
и за шофьорите.

Едно от приспивателните места на РичоПърва спирка е фестивалът
Woodstock – Полша, единствената
планувана дестинация. Там нашият герой
среща своята героиня. Въпреки противоречивия
й външен вид- натрапчива смесица между
готически символи върху тялото и забучени
железа по знайни и незнайни места,
характерни за африканските племена на
пигмеите. Но ние не трябва да се съмняваме
в крехката й чувствителност. Ричо
разказва как на тридневното приключение
Woodstock се запознал случайно
с готини поляци и палатка до палатка,
наливайки се маратонно с бира, се
превърнали в най- веселата компания. На
рояци при нашия приятел идвали изумени
хора, които постоянно го разпитвали от
къде е и как така е тръгнал сам на
автостоп. След като се превърнал в по–
голяма атракция от самия фестивал и
след като натрупал голям кръг от нови
авери, или поклонници не е много ясно,
Ричо потеглил отново, обещавайки си да
се върне пак следващото лято.

Кофите от супермаркеритеСърбия, Словения,
Хърватия не впечатлили пътешественика
особено. Защо ли? Като отваря скоба за
Словения, където добър самарянин го
качва в колата си, но в последствие се
оказва рали състезател. Явно словенските
пътища са като рали писти, защото джигитът
през цялото време карал с 200 км. в час.

Чехия, Австрия,
Унгария, Германия и Холандия са част от
списъка за свършени задачи, отбелязани
с хиксче в картата на Европа на Кирил.
Той отказа да разказва за почити всички
държави с мотив, че не са интересни с
изключение на две. За сметка на това
хрониките му от пътуването са посветени
в по-голямата си част именно на тях-
Германия и Холандия. Те ме впечатлиха
и промениха, не крие Ричо. В Холандия си
е прекарал най – добре. В градчето
Хаарлем, близо до Амстердам, се задържа
най – дълго в рамките на цялото си
пътуване- повече от  седмица. Ако
изходим от максимата, че това да ти
хареса дадена географска област, зависи
от хората, които срещнеш там, то в този
случай тя важи напълно. Случайно се
озовава в скуот – изоставена къща,
окупирана от млади хора, които живеят
там. Не клошари, а млади, ителигентни и
напредничави студенти. Скуотът е нещо
като социален център за всички онези,
които живеят различно или обичат да
пушат трева, по всевъзможни различни
начини. С тях прекарах едни от най –
незабравимите си моменти, бях в състояние
на пълна свобода, обяснява Кирил. Тук
пътят му се пресича с няколко съмишленици
– младежи от различни държави, тръгнали
на приключения по света.

За известно
време пътешественикът се придвижвал с
колело, което просто така си намерил. В
Холандия има паркинги за велосипеди,
на които ако колелото не е с катинар, то
не се използва и всеки е свободен да си
го заеме, обяснява Кирил. Нашият колоездач
навъртял завидни километри с него, след
което го оставил, за да може някой след
него да го намери и да го ползва. Още не
забравил предното си колело, Ричо си
намерил ново- явно в Холандия има изобилие
от велосипеди.

Какво е ял? От
кофите, казва авантюристът с лека усмивка
и някак тържествено. Като пояснява, че
както в Холандия, така и в Германия,
всички храни, на които им остава месец
годност, биват складирани в специални
кофи. От тях, той си е подсигурил такъв
пир и угощение, каквито сега може би
само сънува. Имал е възможност да задоволи
сетивата си с всевъзможни изтънчени
деликатеси, шоколадови изкушения и
много и различни видове миризливи скъпи
сирена.

Деликатесни холандски сиренаОсвен цялото
това изобилие от храна, нашият пътешественик
разказва, че навсякъде можеш да си
набереш ябълки. Както от някое крайпътно
селце, така и това нещо наречено
фриганизъм. Фриганите са хора, които се
хранят предимно от кофите за боклук, с
изхвърлената от супермаркетите храна.
Пак уточнявам, че те не са клошари, а
точно обратното – борци за ново общество.
Начинът им на живот е вид протест срещу
консуматорската култура на западното
общество. Фриганистите защитават идеята
за ползотворно използване на храната
и се противопоставят на изхвърлянето
на годна храна. Със сигурност от тях
можеш също да се снабдяваш с ябълки,
обясни стопаджията.

Тук се ражда и
една мечта. Ричо споделя, че много би му
се искало някой ден да си има къща на
вода. В Холандия има много реки и чрез
канали можеш да пътуваш, направо с къщата
си по същия удобен и мобилен начин, както
и на шосе. За точно такава къща мечтая,
подчертава Кирил. Безплатна храна,
безплатен подслон, легална марихуана
и готини хора. Ако не трябваше да се
връщам за лекции…, обобщава той
впечатленията си от Холандия.

През Германия,
Ричо преминава няколко пъти. На излизане
от малко градче, се оказва, че изходът
е само за автомобилни средства и забранен
за пешеходци и стопаджии. Нашият герой
е убеден, че следващите седмици ще бъде
залостен в градчето без изход. След
часове лутане, в търсене на правилния
път, пътешественикът се запознава с
група германци, имащи същия проблем. С
обединени усилия и след уморителни
стратегии за бягство от градчето- капан,
всички се озовават на летището, което
се оказва отговорът на загатката.

Преластено и изоставено колело №1Тук започва и
една от най-колоритните истории. Тираджия,
качил Ричо на стоп, сбърква пътя и го
оставая по средата на магистралата на
една самотна спирка. Наоколо нямало
градчета и селца, заобиколен бил само
от гора. Стъмни се и заваля. Първото,
което зърнах бе химическа тоалетна,
вмята Кирил. Химче, в което той заживява,
тъй като е единственият покрив наоколо.
Временното решение на проблема се оказва
доста продължително, тъй като дъждът
се превърнал в порои. Обмислих вариантите
и реших, че на стоп никой няма да ме качи,
защото бях мокър до кости. Нямаше как
да остана да спя в тоалетната, но няма
как и да си разпъна палатка. Единственото
решение бе да тръгна през гората с
надеждата зад някоя и друга бърчинка 
да ме погали меката изкуствена светлина,
бликаща от прозорците на германско
село. Вместо къщи обаче попаднах само
на една постройка, при това на дърво.
Местните дървари са я построили за подслон
и складиране на различни инструменти.
Дъждът не спря 3 дни. През тях си висях
на дървото сух, но с нов проблем – какво
ще ям. Още първия ден изядох всичката
си храна, а останалите 2 дни само на пост,
молитва и боровинки, спомня си с усмивка
Кирил.

Безплатното возилоПо време на
цялата одисея пътешественикът не е спал
в нищо, поне прилично на хотел. Вместо
това е затварял очи по летища, гари,
фестивали, палатки, пейки, и градинки,
но почти никога не е бил сам.

Някъде из
Германия времето сериозно застудяло и
работещата до момента схема на Ричо за
борба със студеното време, вече не била
толкова успешна. А именно, когато ти е
студено навлечи всичко, което имаш. Това
е един и от уроците, с които се е върнал
нашият герой –  не винаги 7 тениски
могат да те стоплят. Минавайки покрай
офис на Червения кръст, Кирил решил да
го поразгледа. Там му казали, че е леко
облечен и ще му е необходимо яке, което
може да си закупи от тях. Случайна
германска пенсионерка, решила да го
поглези и му платила яке, което той и до
днес пази, за 1 евро. Тогава вече наистина
се почувствах като клошар, не крие
бъдещият художник.

Фестивалът WoodstokПознайте кой
имал най-интересното лято, връщайки се
отново по аулите в университетите.
Вдъхновени от преживяванията му,
по-голямата част от приятелите на Ричо,
капарирали място в палатката му за
следващото лято.

На всичките му
близки е било интересно какво е научил,
какво си е доказал, дали се е променил.
Най – ценното за него са всички хора, с
които се е запознал и с които поддържа
връзка. Ако не са били те, пътуването му
е нямало да бъде така разтърсващо. Важни
са хората, можеш да бъдеш щастлив само
с една раница на гърба си, без никакви
пари, но с добри приятели. Чувството на
страх бе най – верният му спътник. На
онзи вълнуващ страх, когато държиш
всичко в ръцете си и заедно с това нищо
не зависи от теб.

Преди да започна
това пътуване, баща ми каза, че е
невъзможно. И аз му доказах обратното
– няма невъзможни неща, завършва Кирил
Тодоров.

Фестивалът Woodstok
Фестивалът Woodstok

Още едно от приспивателните места

Скуот