В Южен Централен район над 60% от гражданите на трети страни са жени

Средностатистическият имигрант в Южен Централен район, гражданин на трета страна, по произход е от Турция или Русия, в повечето случаи – жена, между 18 и 30-годишен или на възраст от 51 до 60 години. Сравнително безпроблемно се адаптира към страната ни, пристигнал е за да си търси работа, да започне свой бизнес или за да получи образование.

Този профил на имигранта бе представен днес в рамките на заключителната кръгла маса по Проект BG EIF 2010/01-05.03 – „Изграждане на капацитет и утвърждаване на добри практики в Южен централен район за интеграция на граждани от трети страни“, финансиран от Европейския интеграционен фонд.

Бенефициент е Европейският колеж по икономика и управление в Пловдив. Това потвърди неговият ръководител и преподавател в ЕКИУ Константин Писков. Научен ръководител на инициативата е проф. д-р Кръстьо Петков,  а водещ експерт – Мариана Христова. От страна на висшето училище участват още преподавателите Жан Виденов, Веселин Лулански, Елица Христова, Евелина Желчева. BG EIF 2010/01-05.03 се осъществява от април до края юни т. г. с подкрепата на Областна администрация – Пловдив в лицето на областния управител Здравко Димитров.

Обобщенията за характерните особености на имигрантските потоци са изготвени въз основа на социологическо изследване сред граждани на трети страни, живеещи в Южен Централен район, потвърди социологът доц. Цветозар Томов от Агенция „Скала”, която в сътрудничество с Агенция „Алфа Рисърч” направи проучването на базата на национална представителна извадка на Националния статистически институт.

Той изтъкна, че пред българските институции стои на дневен ред нелеката задача да осигурят обучение на майчин език за гражданите на страни извън Европейския съюз. В страната няма практика за това, тъй като до 1990 г. България е приемала имигранти основно от бившия СССР – хора, пред които много рядко е имало езикова бариера и те лесно са се приобщавали към българското общество. В повечето случаи е ставало дума и за бракове на български мъже с жени от руските републики, разказа доц. Томов.

След 1990 г. в страната вече има както уседнали, така и транзитни мигранти. Наблюдава се рязко нарастване на пристигащите от Турция и Сърбия и имиграцията в България все повече заприличва на тази в останалите страни членки на ЕС. Като тенденция в област Пазарджик се наблюдава сключването на брак на жени от ромски произход с мъже от мюсюлмански общности извън страната. По този начин съпрузите получават българско гражданство.

Близо 27% от всички са във възрастовата група 18 – 30 години, а 21% са между 51 и 60 години. Жените преобладават – 61,1 на сто. За 18 % преселването е свързано с постоянната им трудова заетост. Сключването на брак или друга причина е повод за постоянното пребиваване на 49 % от имигрантите. Придружаващите лица, включително и децата, са 33 %

Интересно е и разпределението на трудовите имигранти по професии и специалности. Докато през 2010 г. преобладават исканията за работа на лица с технически профил и квалифицирани работници – главно от Турция, през 2011-2012 г. рязко нараства делът на пристигащите спортисти и консултанти. Запазва се обаче превесът на инженерно-техническите специалности и персонал за физически труд.

Заедно с това се разширява значително географията на изпращащите страни – не само от Близкия Изток, Турция и Източна Европа, но и от Западните Балкани, Северна Америка и Азия. Може да се прогнозира, че тенденцията за умножаване на географските ареали, от които пристигат кандидатите за работа в България, ще се задълбочи през следващите години, като това няма да бъде свързано с рязко нарастване на общия брой на имигрантите.

Основания за такава хипотеза на първо място дава нарастващата икономическа несигурност в България като цяло и очевидните симптоми за влошаване на бизнес климата, както и структурните диспропорции на пазарите на труда в Южен Централен район. На второ място технологичната изостаналост на България в сравнение с други европейски страни и ограниченото вътрешно потребление.

Гражданите на държави извън европейската общност, които избират България, за да развиват бизнес, не търсят партньори у нас, а само свои сънародници. Т.е. етнонационалният признак е водещ при учредяването на фирмите на наша територия. Този модел на стартиране и реализация на бизнеса имигрантите вече са прилагали в повечето страни от ЕС, обясни проф. д-р Кръстьо Петков.

Той подчерта, че по този начин предприемачите от трети страни стъпка по стъпка могат да изграждат локални вериги от т.нар. “етнически предприятия”. В тях съжителстват чуждестранни собственици с хомогенен географски и етно-културен произход – обикновено собствениците са от една и съща държава. А след няколко години може да се очаква, че имигрантската икономика, ситуирана в обособени етнически анклави, ще промени структурата на бизнеса в Южен Централен район (ЮЦР), коментира още проф. Петков.
 
Само 37 от регистрираните в Южен Централен район фирми на граждани от трети страни са със смесено чуждестранно участие, като нито една от тях не е учредена с българско участие. Този факт заслужава специално внимание, доколкото практиката на европейски и северноамерикански инвеститори в България не изключва съдружие с местни партньори, отбелязва екипа на Европейския колеж по икономика и управление.

Всички инвеститори се сблъскват с един и същ проблем – привличането на квалифицирана работна сила от средата на местните жители. Предлагането на пазара на труда в региона не е съобразено с това търсене и фирмите са принудени да изграждат свои системи и канали за връзка с кандидати за работа, каза проф. д-р Кръстьо Петков.

Той е категоричен, че ако не настъпи промяна в реакциите на регионалните институции на пазара на труда – да подготвят и да подбират висококвалифицирани индустриални специалисти, може да се предположи, че структурната безработица, характерна за повечето райони в страната, ще продължи да се задълбочава и в Южен Централен район, казаха в заключение експертите по проекта.

Проект BG EIF 2010/01-05.03 е първият регионален проект у нас, насочен към интегриране на гражданите на трети страни. С направените проучвания ще се оптимизира работата на всички институции на национално, регионално и местно ниво, гражданските организации, неправителствения сектор и самата имигрантска общност, потвърди Константин Писков от Европейския колеж.

Изследванията, анализите и препоръките на екипа вече са  включени в единствения за момента в България специализиран наръчник за приобщаване на чужденци и екземпляри от него ще бъдат раздадени на служителите в областните съвети за сътрудничество по етнически и имиграционни въпроси. В изготвения наръчник са поместени работни модели и препоръки към ОССЕИВ и неправителствените организации.