Tamsuke Yoshida: В Япония и до днес се казва не „хайде да ходим да видим Бунрако“, а „хайде да ходим да чуем Бунрако“
В традициите на кукления театър за възрастни ученикът наследява артистичното име на учителя си след дълги години чиракуване
За актьорите от Осака Пловдив прилича на тематичен туристически парк
Таня Грозданова
Национлният Бунрако театър от Осака гостува в Града на тепетата този уикенд. Актьорите Масюки Кониши, Казухико Маеда, Юя Обицу, Кеи Саито бяха тук по проекта „Духът на японската кукла Бунрако”*. Трупата на единствения професионален Бунрако театър в Страната на изгряващото слънце излезе на сцената на Куклен театър – Пловдив с откъс от популярна Бунрако пиеса и запозна публиката с особеностите на всеки от елементите на тяхното древно изкуство в последната неделна вечер на септември. След тях на сцената бе показан спектакълът на Куклите „Принцът на морето и принцът на земята“ на режисьора Елена Панайотова, вдъхновен от японската театрална култура.
Национален Бунрако театър от Осака има за цел да пази, развива и предава изкуството на куклената драма в стил Бунраку. Този стил е едно от трите традиционни японски театрални изкуства, наред с Но и Кабуки включени в списъка на Световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Бунраку съчетава три основни елемента – таю (разказвач), музикант и кукловоди. Кукления стил Бунрако е изтънчено сценично изкуство за възрастни, пресъздаващо драматични човешките емоции – и това го прави различно от останалите куклени театрални форми по света.
Преди да излезе на сцената разговаряхме с главния кукловод с артистично име Tamsuke Yoshida, който има над 15 награди в кариерата си.
В традициите на кукления театър за възрастни ученикът наследява артистичното име на учителя си след дълги години чиракуване. „Получавайки това име, което всъщност е много известно, отговорността е голяма и определено трябва човек да го е заслужил, да има всъщност потенциал,“ разказва с любов за своя преподавател главният кукловод Tamsuke Yoshida.
Разбирам, че в процеса на израстване в професионалния свят, първо с влизането си получават артистично име, но ако се докажат, че са много добри може да има промяна в сценичния псевдоним. Това се случва на специална церемония, която заявява, че актьорът го е заслужил. Нещо като майсторски клас.
„Куклите са много удобни за изразяване на емоции, главата има три лоста, за очите, за устата и едновременното им движение. Могат да изразяват най-различни емоции,“ започва Йошида и вади главата на една кукла, донесена от далечна Япония в специална торба.
Разкажете, моля, повече за самите кукли?
Главата е направена от дърво, по древна технология, както са се правили Бунрако кукли преди. Дървото се нарича Хиноки на японски. (на български е кипарис, пояснява преводачът) Най-леките кукли са около 2 кг, тежките са 9.
Интересно е, че в България Пловдив през последните 10-тина години има куклен театър за възрастни и то не чист. В Пловдив по-скоро има представления за възрастни в Кукления театър. Погледнато в традицията на Бунрако, как ще го коментирате?
Ние доста често представяме Бунрако не само в нашата страна, но и извън Япония и това, че нашето облекло е черно и лицата ни са скрити, се харесва. Така и други кукловоди от други страни го взимат като начин на игра.
Обичам да питам събеседниците си какво искате да кажете на хората, пък никой никога не ви е питал за това, първото което ви идва наум?
Това което искам да добавя е във връзка с нашия разговор и е важно да се каже. В Бунрако не са само куклите и кукловодите. Бунрако се състои от три важни части. Другите два важни компонента са разказвача и музикант – изпълнител на традиционен японски инструмент шамисен. Техните две роли от триото са изключително важни.
Видях тези неща в „Принца на морето и принца на земята“. Най-интересното за мен бе, музикантът свиреше на обърнато виолончело. Полегнало, за да имитира подобен звук, понеже ние в България нямаме такъв инструмент.
В Япония още от миналото е било така и сега се казва „не хайде да ходим да видим Бунрако“, а „хайде да ходим да чуем Бунрако“. Тоест това е основното – те са слушали Бунрако.
Сега може да се каже, че куклите излизат на преден план и определено привличат много вниманието, но в миналото разказвачът е бил на почит, той е бил водещият, който реално води цялата история. Наистина за Бунрако е изключително важно разказвачът колко умело си върши работата, ако той добре представи историята от неговото присъствие зависи как ще бъде възприета пиесата.
Във времето движенията на куклите станаха по-добри, имитират човешки движения и в този смисъл майсторството на кукловодите се е издигнало като ниво по-нагоре и привлича вниманието.
Успяхте ли да видите представлението на Елена Панайотова, което е в духа на традиционния японски театър Бунрако „Принцът на морето и принцът на земята“, което се играе тук в нашия Куклен театър?
Не. Ние всъщност тази сутрин пристигнахме в Пловдив. Аз знам, че Елена беше в Япония и посети всъщност наше представление на Бунрако и може би тогава е решила да използва точно кукла Бунрако в това представление.
Какво е първото Ви впечатление от Пловдив?
Ние сме отседнали в хотел в центъра, на Главната пешеходна улица. За мен града Ви е много красив. Аз го възприемам дори, при нас така често се казва, като тематичен парк. Тоест нещо, което е направено по определена тематика. Буквално правиш две крачки и се виждат разкопки, старини, което много ме впечатлява!
*Проектът е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 с Фокус: Японска култура, която се осъществява в партньорство с Фондация „EU-Japan Fest“. Спектакълът е част от проект „Духът на японската кукла: създаване на куклено-театрален спектакъл и обмен на японски артисти“, който се осъществява от Държавен куклен театър Пловдив. Седмицата на японското куклено изкуство е и част и от юбилейните чествания “30 дни на японската култура в България” организирани от Посолство на Япония в България със съдействието на фондация „ДЕН ГРИ“.