„Каквато ще програма да се напише, един компютър не може да измисли велико стихотворение или да ти разкаже добре история. За да се създава изкуство, е необходим субект, който е способен да греши уникално, лично да греши, така както само той би могъл.“
Анна Велкова, стажант
Иван Ланджев е роден през 1986 година. Завършил е философия и културология в СУ „Св. Климент Охридски“, където защитава и докторантура по руска класическа литература. Автор е на стихосбирките „По вина на Боби Фишер“ (2010), „Ние според мансардата“ (2014), която е издадена и на немски език със заглавието „Wir Mansardenmenschen“ (2017, Berlin), „Ти, непрестанна новина“ (2019), както и на книгата „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017). Ланджев е сценарист в в хитови български сериали като “Под прикритие“, “Стъклен дом“, “Столичани в повече“,“Революция Z” и “Фамилията“, автор е на запомнящи се коментари по актуалното ни злободневие. Списва и личен блог в интернет. Носител е на национални награди за поезия – „Веселин Ханчев“ (2009), „Южна пролет“ (2011), „Памет“ (на името на Георги Рупчев) (2014). При откриването на фестивала „Пловдив чете“ Иван Ланджев бе удостоен с „Орфеев венец“ за новата си стихосбирка „Ти, непрестанна новина“, издадена от ИК „Жанет – 45“
Кои са трите най-важни неща, които трябва да знаем за Вас? Изключвайки факта, че сте поет, есеист, сценарист?
Да, има три изключително важни неща за мен, които е важно да не се пропускат, но за съжаление и аз не ги знам, за да ви ги кажа. В общи линии, аз съм Иван и имам нова книга. Казва се “Ти, непрестанна новина”. Ще се радвам да я прочетете.
Къде се срещат поезията и прозата днес, около нас? Създава ли се драма на тази граница?
Изглежда, че срещата напоследък е в социалните мрежи. Повече за лошо, отколкото за добро.
Казват, че в литературата не трябва да си първи, трябва да си единствен. Какъв е пътят на Единствения творец?
Пишещият трябва да създава нещата си, да работи, за да стават те по-добри. Това е самотно занимание. “Единствения” е в този смисъл, а не като някаква поза и претенция. По-скоро, като неизбежна самоизолация, когато работиш.
В ,,Лекции по естетика в неочаквани случаи“ казвате, че трябва да се опитваме да не търсим много общо с поетите. Защо да ги отбягваме и кога да ги търсим?
Свързано е с това, което току що казах. Поезията не е отборен спорт. Не е политика. Не е някаква секта или клуб. Сам си. Разчитай на себе си. Сиреч, ако искаш да станеш поет, не се опитвай форсирано да бъдеш “при поетите”.
Кои са книгите, които Ви вадят от творческа криза?
Да, имам такива книги. В три направления. Когато ми е криво или пък съм блокирал, чета любими стихове, чета любима философия. Сенека винаги може да те накара да се чувстваш по-добре. Или пък чета любими смешни неща – Хашек, Илф и Петров и други автори.
Как виждате твореца в бързо променящия се днешен свят?
Мнозина предричат изчезването му, но аз не мисля така. Каквато ще програма да се напише, един компютър не може да измисли велико стихотворение или да ти разкаже добре история. За да се създава изкуство, е необходим субект, който е способен да греши уникално, лично да греши, така както само той би могъл.
…Щастлив съм
за твоите възгледи
обновени
и за света като цяло.
За днешното време,
за редките видове –
застрашени и не-
застрашени.
Бъди щастлива и ти
за мене.
Стани
на Слънцето протеже.
От сърце поздравявам
всичките ти мъже
и слизам до магазина –
щастлив – да си купя
евтино вино,
някакъв плод
и късо, щастливо
въже…
/Иван Ланджев/
