Александър Секулов
Много, прекалено много смущаващи неща има около действията на църовното настоятелство на храм „ Света Марина”. Взимам отношение по случая, първо, защото съм израснал на тази улица, и, второ, защото съм кръстен и венчан в тази църква. Достатъчни основания, за да изразя несъгласие стените на храма да се облепят с тапети, мушами и прочие недомислици. Не знам дали това е канонично или не, но че е грозно, че е кич, че е отвратително стерилно – нямам съмнения. Та нали смирението пред опушените, стари, трудно видими стенописи е част от смирението пред Бога? Та нали усещането, че си само част от веригата на вярващите под този купол, е в сърцето на религиозното ни чувство? Все пак Пловдив е град на художници и поети, не му отива да въвежда подобни суетни, лъскави, парадни, кресливи „нововъведения”, издаващи жестоки комплекси за малоценност, парвенюшки стремеж към фалшив блясък, провинциално в лошия смисъл на думата отношение към красотата и истината?
