ДЗП: Не „Да заколим прасето“, а „Да се забавляваме с Пловдив“ като най-лесната реакция

Акцентът отново пада на лесни и леки теми, вместо на съществените процеси в града

Теодор Караколев

Преди години голяма популярност – и известно количество дебати – предизвика реклама, която се въртеше около „ДЗП“, провокативно разшифровано като „Да заколим прасето“. Ставаше дума за млечна напитка, но темата със свинското беше разкритикувана като неподходяща за обществените медии.

Въпреки всичко, Коледа е празник, който в българската народна традиция се свърза с заколване на прасе. Селската традиция (която е твърде смело да се нарече „ритуал“) е известна на всички. Повече или по-малко адекватна на съвремието, месото присъства на трапезата на много българи. Всички, които ядем месо, се храним с нещо, което преди това е било убито и разфасовано. Ритуал, традиция или просто бизнес, това е нещо, което се случва и няма как да се подиграваме, пренебрегваме и игнорираме. Месото не се появява магически в магазина.

Разбира се, дали тази селска традиция или процес от преработването на месо има място на пловдивски площад пред Община Пловдив, е дискусионен въпрос. В обществената реакция нямаше много дискусия – смях, шеги, колажи, всякакви видове забавления на гърба на град Пловдив.

Да, вероятно кметът Иван Тотев подготви много добре почвата за тези шеги и подигравки. Със сигурност и обяснението за „социален експеримент“ и „провокация“ е доста постно и очевидно кризисен – при това много слаб – пиар. От друга страна е ясно, че в случая никой няма да гони прасета по площада около Копчетата, петима яки мъжаги да се хвърлят върху тичаща свиня и някой атрактивно да забие огромен нож във врата на животното, за да станем свидетели на кървав спектакъл. Всичко би било много по-безобидно от представата, която обществото си създаде. Но въпросът не опира нито в липсващите умения на общинската управа да съобщава програмата си, нито в погрешните представи на хората.

Темата изкара на яве факта, че е най-лесно да се забавляваме с лесни теми. Два дни медии, фейсбук, че и политици, общественици и прочее, се занимават с това къде точно ще се разфасоват две прасета. Без да защитавам или пък разкритикувам идеята това да се случи на площад „Стефан Стамболов“, смятам че е хубаво да се напомни, че има много по-„нелесни“ теми, които така и не предизвикват внимание. Защото да споделиш статус или навреш микрофон пред кмета по злободневна и весела темичка е много по-лесно от по-дългите теми, които в действителност ще оставят ефект върху Пловдив и България.

Само за изминалите дни, „Пловдив 2019“ направи две пресконференции за откриващото събитие на града като Европейска столица на културата. Освен кратки задочни репортажи, темата така и не развълнува никой на национално ниво. Дали причината е в нивото на събитието или не, не е важно. Тези, които смятат, че е добро, може да отделят 15 минути да коментират колко е добро. Тези, които смятат, че не е качествено, да отделят 15 минути в критика. Но не би, събитията минаха мимоходом, с познати пловдивски лица.

Целият процес на Пловдив като Европейска столица на културата всъщност минава така. Над 5 години вече тече разработването и реализирането на програмата и, освен редките случаи, в които се случва нещо скандално, темата продължава да бъде напълно непозната и безинтересна на националните медии. Може би, защото не е София столица на културата?

Слабият кризисен пиар на Общината е идеален да се използва от медиите за, така да се каже, разфасоване на образа на местната власт, с новини, които предизвикват много четаемост, гледаемост, слушаемост и импресии. Но има далеч по-важни неща, които ще имат действителен ефект върху бъдещето на града. Дали ще се фокусираме върху дългоремонтирания без обществено известен проект площад „Централен“, дали скандалните ремонти на Кино Космос или галерията на „Гладстон“; дали нещо хубаво, като строежа на новия музей на Епископската базилика – или пък обективно ще показваме и хубавото, и лошото, всеки може да избере за себе си. За съжаление се избира трети път – нито хубаво, нито лошо, а просто нещо, което да предизвика обществен интерес, шеги и забавление. Защото е най-лесно.