Четири години война: Украинската общност в Пловдив запали свещи в памет на жертвите

През центъра за бежанци „Втори дом“ са преминали около 2600 души. В момента там живеят 84

Със свещи и минута мълчание пред катедралния храм „Успение Богородица“ в Стария град украинската общност в Пловдив отбеляза четвъртата годишнина от началото на войната. Зад символичните играчки, подредени в памет на загиналите деца, стои болка, която – по думите на Наталия Еллис, председател на фондация Юкрейн съпорт енд Реновейшън – става все по-тежка с всяка изминала година.

За четвърта година се срещаме тук. Какво се промени? -попитаа репортерът на Под тепето.

„Имаме повече загинали деца в Украйна и повече разбити семейства. Затова нашето сърце тази година е двойно“, казва аталия Еллис.

Играчките, оставени пред храма, са донесени от украински деца, които днес живеят в Пловдив. „Те живеят и за себе си, и за тях“, казва Еллис – за онези, които никога няма да пораснат.

10–11 хиляди украинци в Пловдивска област

По данни, цитирани от украинския посланик в България преди дни, около 80 хиляди души са официално регистрирани със статут у нас. За Пловдивска област числата варират между 10 и 12 хиляди души.

„Едни си тръгват, други пристигат. Утре ще дойде семейство с бременна жена. Преди малко дойде човек с инвалидност. Идват и възрастни хора – знаят, че ще им бъде трудно тук, но въпреки това тръгват“, разказва Еллис.

Подкрепата, по думите ѝ, идва основно от пловдивчани – чрез дарения на храна, лекарства, средства за операции и подслон. „Усещаме, че сме братя по кръв. Това го усещаме на 100%“, казва тя.

Несигурен статут и страх от утрешния ден

Един от най-сериозните проблеми пред украинците в изгнание е правният им статут. Хуманитарната закрила се подновява периодично, а липсата на дългосрочна яснота създава напрежение.

„Първо е пребиваването и второ – какво ще се случи следващата година. Няма статут на постоянно пребиваване. Хуманитарният статут предполага шест месеца без работа. Как ще издържи семейство с четири-пет деца шест месеца без доходи? Социални плащания няма, финансова подкрепа няма“, подчертава Еллис.

Много от хората са от окупирани територии или от райони на 50 километра от фронтовата линия. „Няма къде да се върнат“, казва тя.

Затова тази година усилията на общността ще бъдат насочени към това работещите и установилите се в България украинци да получат възможност да останат трайно. „Особено възрастните хора – за тях България може да стане не само втори дом, а последен дом.“

„Втори дом“ – крачка към самостоятелност

През центъра за бежанци „Втори дом“ са преминали около 2600 души. В момента там живеят 84 души, като още следващата седмица едно семейство ще се изнесе на свободен наем.

„Всяка седмица имаме промяна към по-добро. Хората стъпват на крака, намират работа и стават принос и за България, и за нашата общност“, казва Наталия Еллис.

Още по темата гледайте във видеото.

Четири години след началото на войната надеждата в Пловдив остава жива – въпреки умората, въпреки несигурността. А свещите пред храма в Стария град напомнят, че паметта и солидарността са това, което държи общността изправена.