Пловдивски религиозен тур: архитектура и история
От езичеството до ранното християнство, през кръстоносни походи, османско завоевание, мисионерски дейности, антични култове и ереси
Между тепетата живеят религии и култури, преплели се в хилядолетна хармония – от езическите култове и античните синагоги до възрожденските храмове и мюсюлманските джамии. Разходката из тях е истинско пътуване през времето, а днес наши водачи са Теодор от Български архитектурен модернизъм и Илия от Free Plovdiv Tour.
Още в дълбока древност, когато Филипопол е бил процъфтяващ тракийски и по-късно римски град, жителите му са отправяли молитви не към един, а към много богове. Археологически находки свидетелстват за култове към Тракийския конник, символ на вечната победа и плодородието, към бог Сабазий (Загрей) – мистичния бог на природните сили, както и към Аполон, Дионисий и дори към самия римски император, почитан като божество. Тези древни светилища са били първите духовни ориентири на хората, които живели тук
Първата ни спирка е Епископската базилика на Филипопол – един от най-величествените раннохристиянски паметници в Европа.. Смята се, че базиликата е построена след 313 година, когато християнството е узаконено в Римската империя. Църквата била сърцето на християнския живот в града между IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би в резултат на силно земетресение. След изоставянето ѝ през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Точно срещу нея се извисява катедралата „Свети Лудвиг“ – най-големият католически храм в Пловдив. Нейната история започва през 1843 г., когато епископ Андреа Канова идва в града и поставя основите на новата католическа общност. Построена от брациговския майстор Иван Боянин и осветена през 1861 г., тя впечатлява с флорентинската си камбанария, проектирана от архитекта Мариано Пернигони. Петте ѝ камбани – подарък от папа Лъв XIII – огласят града и до днес. Чирпанското земетресение (1928) силно поврежда църковната сграда. През 1931 г. тя е поразена и от стихиен пожар, който унищожава органа, главния олтар и дърворезбения таван на средния кораб. След пожара цялата църква е преустроена и украсена с живопис от художника Кръстьо Стаматов. Сградата е възстановена в днешния си вид от архитект Камен Петков.
Продължаваме към църквата „Света Параскева“…
С цялата информация по темата може да се запознаете в Lost in Plovdiv.
