Кризата с училищния стол в ОУ „Екзарх Антим I“ в Пловдив

Едва след медийния натиск се появяви „възможност“ за достъп на всички ученици до стола

От началото на учебната година малки деца ядяха прави, докато ръководството спореше за правила. Когато правилата се тълкуват избирателно, страдат най-беззащитните

Рязък завой в позицията на директора на ОУ „Екзарх Антим I“ в Пловдив, след като недоволни родители се обърнаха към медиите заради това, че техните деца са били принудени да обядват прави на двора или облегнати до металната ограда на училището, защото си носят храна от вкъщи. По техни думи децата нямат достъп нито до училищния стол, нито до класните стаи, а в двора липсват покрити пространства и достатъчно пейки. Така единственият им избор е да се хранят на открито, докато техните съученици, които се възползват от платения кетъринг, седят на топло в стола.

След Първия учебен ден: Тържествата приключиха, оцеляването продължава

При първоночалното поставяне на въпроса на 23 септември от ръководстовото е публикувано официално изявление в електронната платформа на училището и родителските вайбър групи.

Първото обяснение на директора съдържа сложност, предупреждения и заплахи с крайни мерки.

В него директорът д-р Катерина Василева заявява, че училищният стол не е окончателно обзаведен и все още не е отдаден под наем. Въпреки това, той вече се използва от външен доставчик за топъл обяд (?!). Василева твърди, че няма право да допуска внесена храна и прехвърля отговорността върху бъдещия наемател, който един ден ще решава дали да допуска външна храна.

Тя категорично отхвърля възможността децата да обядват в класните стаи, защото те били „места за учене, а не за хранене“, а учителите – „не сервитьори и хигиенисти“. Директорката дори предупреждава, че за да се обособи закрито пространство за деца с домашна храна, ще се наложи закриване на минимум две паралелки и съкращаване на поне четирима учители – сценарий, който според нея би предизвикал „сериозни сътресения“ в училищната общност.

Тонът на писмото е предупредителен и защитен. Акцентът е върху трудностите, рисковете и цената, която училището ще плати, ако се търси компромис. Василева дори внушава, че всяка промяна ще застраши качеството на обучението и сигурността на персонала.

Два дни след огласяването на случая от медиите и след като тази сутрин пред входа на основното училище имаше четирима пловдивски репортери, в комуникационните канали на школото е публикувано ново официално изявление от директора. За разлика от първото в него се чете неочакван обрат и внезапно „отворени врати“.

Във втрото писмо към родителите тонът рязко се променя. В него вече се съобщава, че е изготвен график за обедно хранене, който позволява на всички ученици, включително тези с домашна храна, да влизат в стола под ръководството на учителите – независимо дали ползват доставения топъл обяд или не. Допълнително се обявява, че започват и подготвителни работи по двора – перголи, пейки и нови пространства за отдих.

С други думи, за по-малко от 48 часа невъзможното става възможно: учениците вече имат достъп до стола, без да се говори за закриване на паралелки, съкращаване на учители или правни рискове.

Двете писма на училищното ръководство демонстрират явна еволюция в позицията на директора. В първото обръщение достъпът на децата с домашна храна е представен като невъзможен поради нормативни пречки, липса на оборудване и заплаха за учебния процес. Във второто вече има ясен график за съвместно ползване на стола, при това без да е приключила процедурата за наемател, без закриване на паралелки и без съкращения на учители.

Този обрат поставя под въпрос достоверността на аргументите, изтъкнати в първото писмо. Оказва се, че заплахите за „сериозни сътресения“ и дори за загуба на ценни кадри са били или силно преувеличени, или използвани като инструмент за сплашване, за да се избегне обществен натиск. Фактът, че за два дни училището успява да въведе график и да започне подобрения, които преди това изглеждаха невъзможни, подсказва не толкова за липса на ресурси, колкото за липса на воля.

Случаят в ОУ „Екзарх Антим I“ е симптоматичен за по-широк проблем в образователната система: когато правилата се тълкуват избирателно, страдат най-беззащитните – децата. Вместо да търси решения, училищното ръководство първоначално е прибягнало до бюрократични обяснения и драматични сценарии, за да защити собственото си удобство. Едва след медийния натиск се появява „възможност“ за достъп на всички ученици до стола – доказателство, че проблемът никога не е бил само технически или правен, а управленски и комуникационен. Родителите са тези, които чрез публичност и натиск принудиха институцията да признае очевидното: че правото на децата да се хранят нормално не може да зависи от менюто, което носят в чантата си.