Композиторът Развигор Попов готви ремикс на първата си песен „Ода за пръднята” за промоцията на биографичната си книга „Ау-у, от глад умирам”. За историята на първата си композиция, музикантът разказва в мемоарите си, които от днес са на пазара от издателство „Пропелер” и печатница „Мултипринт”.
„На пародийна и весела, често нецензурна поезия, съм се учил от Пушкин, Петко Славейков, Христо Смирненски, Радой Ралин и още много наши и чужди гении на мерената реч. Особено силно впечатление ми е правила поезията на Пеньо Пенев. От мое и от негово име моля за извинение. Може да прозвучи неприлично, но гениалната му творба „Пърдиада“ ще си позволя да цитирам с ваше разрешение:
Пърдете, братя, без стеснение!
Не се измъчвайте от зор.
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?
Защо ви трябва да се стискате?
Пръднете си със силен глас.
Със тон и тембър, както искате –
тенор, сопрано или бас.
Пърдете бавно, във анданте
или в алегро, в ритъм жив,
или нежно, мазно, тип „глисанте“,
ту рязко – във речитатив.
Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.
По принцип тя е облекчение
в хранителния ни режим,
затуй без свян и притеснение
пърдете да се напърдим!
Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид,
че тя е здраво доказателство,
че нямаш ти апандисит.
Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена
тя никак, никак не смърди!
Пръдни и ти веднъж: в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш.
Пръдни със мен, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив,
и виж – създали сме в държавата
нов самодеен колектив…!
Не случайно си позволих да цитирам тази творба на „поетът с ватенката“ Пеньо Пенев, понеже веднага щом прочетох за първи път на глас тази прекрасна поема, по-точно – ода, посветена на считаната за нецензурна естествена проява на човешката физиология, тутакси музата кацна на лявото ми рамо и в главата ми зазвуча мелодия към тези стихове. Всъщност това беше една от първите съчинени от мен песни по текст на такъв велик поет, като Пеньо. Нотирах набързо композицията си, аранжирах клавирния съпровод и потърсих подходящ случай, за да й направя „промоция“ – т.е. първо публично представяне. Притеснявах се да натрапвам творчеството си на изявен професионален певец и затова реших сам да изпея, доколкото мога това произведение, сътворено в двуделна малка песенна форма. Липсваше ми текст за един прочувствен рефрен, но все още не можех да си позволя кощунството да добавям или променям текстовете на великите поети. И ето, този ден настъпи. На поредния купон, на който се бяха събрали мои приятели в една изискана весела компания, аз, както беше обичая, бях помолен от присъстващите млади дами да заема мястото си пред пианото. Дойде величественият за мен момент, когато се изправих, помолих за внимание и обявих онова, което ще последва. Засвирих, след което запях… Още след първите звуци сценичната ми треска премина, получих увереност в силите си и пред изумените светнали очи на присъстващите зазвуча все по-уверено и убедително тази моя прекрасна творба. Разбира се, трябва да отдам заслуженото на великолепния текст. 90% от успеха си дължах на него. След като получих заслужени овации и аплодисменти, бях настойчиво помолен да изпея песента за „бис“. Вече бях признат, макар и от тесен приятелски кръг, композитор на песни. Това изигра много важна роля в понататъшното ми развитие като такъв”, разкрива Развигор Попов.
