Какалов: Детето ми умираше, нямах пари да го спася, а Христолов ми даде 30 лева назаем

Георги Какалов направи разтърстваща изповед пред Под тепето. Интервюирахме го, след като се разбра, че той се връща в Ботев и вероятно ще излезе на терена още тази седмица в дербито срещу Марица. С Жоро разговаря Иван Кирев.

– С какво настроение се връщаш в Ботев? 
– Много съм щастлив от завръщането си в Ботев. Това е момент, който чаках много дълго време след тежкия си престой в Румъния. Никога повече не искам да си спомням, че съм играл в тази държава.

– Какво отново те праща в Ботев – жълто-черната идея или липсата на отбор?

– Аз не се връщам в Ботев за да отбия някакъв номер. Аз живея с идеята Ботев, където и да съм. Това е отборът, който ми даде всичко и ме кара да съм истински щастлив в него. Никога няма да забравя, че заради този отбор аз влязох в националния отбор. Когато не играя в Ботев, аз съм фен на този отбор. Аз съм тук сега да помогна с каквото мога на тима, за да го върне там, където му е мястото. Защото Ботев го заслужава само заради публиката, която има, а според мен, тя е най-великата в света. И още повече го няма човекът Митко Христолов, който ненавиждам. Той съсипа живота ми като човек и като футболист. Съсипа една институция, наречена Ботев Пловдив.

– Какво се случи в Румъния? На кого си обиден там?

– Единственият коректен човек и пълен мъжкар е Йоан Николае – благодетелят на Астра. На него мога да кажа едно голямо благодаря. Още като пристигнах в Румъния ми каза “Ако не си щастлив, ще те пусна свободен”, въпреки, че плати на Динамо Минск трансферна цена. Оперирах се в Пловдив от херния преди да замина. На 25- ия ден ме накараха да тренирам на 100 процента, а аз не бях готов за игра. Заболя ме хернията и в Австрия на втория лагер докторът ме спря, даде ми 3 седмици да почивам. После почнах, но на 4 или 5-я кръг изгониха бившия наставник Стойкица, на който също съм благодарен. И дойде новият треньор и съвсем нормално отдели футболистите на Стойкица. По принцип за мен не е нормално, но така се случи. След това получих, контузия на левия крак (частично скъсване на мускула). Мина още малко време и аз видях, че на мен няма да се разчита пък и загубих цялата си подготовка почти. Реших да говоря с президента и той ме пусна да си тръгна свободен. Имаха две заплати да ми плащат и ме излъгаха, но не президентът, а поставеното лице на име Перица Бодуро. Не ми се занимаваше повече и си тръгнах. Тежък престой, който не искам да си спомням в моя живот. Иначе човек като Николае рядко се среща. Просто нямам думи, страхотен мъж.

– Още ли си футболен кибритлия?

 – Не, не съм. И не съм бил. Просто мразя да губя. Има си причини, поради които правех глупости. Най голямата е Димитър Христолов. Даваше ми заплата, когато той си поиска. Всяка седмица си измисляше нещо, за да ме глоби. Когато малкият се роди положението беше на живот и смърт. И аз отидох при него да му поискам пари назаем, а не подаяние, за да си спася детето. И той си бръкна в джоба и изкара 30 лева и ми рече : „Толкова имам”. А отвън стои Мерцедесът му S класата. Както и да е. Казах му да намери доктори, които да обърнат повече внимание на детето ми. А той ми рече: „Аз никой не познавам“. Това става два-три дни преди мача с Локомотив Пловдив, който спечелихме с 3:2. На сутринта ми викат –  честито дете, а след два три часа ми звънят и ми казват “Бебето ти е зле и трябва да го поставим в кувьоз, на изкуствено дишане и хранене. Докторката, която се грижеше за малкия, каза, че има вероятност да не могат да го спасят. Стоях в Пещерско близо месец. Някой питал ли ме е как съм се чувствал в този момент? Как съм играл? Защото всичко си държах в себе си. И никога не съм го казвал. И затова от онзи момент си казах, мога да си съсипя кариерата, но и него ще съсипя. Само картони ще си вадя, само мизерии ще правя, така и така и не ми плащаше редовно всеки месец. Просто не се издържаше. Това е причината да бъда този Какалов, какъвто бях тогава. Това бе най-тежкият момент в живота ми. Знаеха само най-близките ми хора. Да не говоря, че след мача с Нафтекс ме удряше без да съм виновен. Аз просто защитих тогавашния си треньор Ясен Петров. И бях прав, но той отново си търсеше причина и  в този момент. Тогава не го обявих, защото се притесних да не ме извади от отбора, защото имах 3- годишен договор и можеше да ме глоби отново. Или да не играя три години. Колкото до Динамо Минск- дори не исках да подписвам с този отбор, но Христолов ме накара. Обадих му се от Беларус и му казах, че няма да подпиша с Минск. Той обаче ме заплаши по телефона с думите, че ще взимам в Ботев по 160 лева заплата и аз нямах избор. С дете и жена. Не исках да напускам Ботев.

– Как върви семейният живот?

– Много добре. Чувствам се истински щастлив със съпругата си Виолета. Разбираме се чудесно и не бих заменил този човек с никой друг. Истински късметлия съм да имам такава жена до себе си. Имаме един прекрасен живот.

– Мислиш ли че Ботев има сили за големия футбол?

– Ботев е с име и традиции, и го заслужава. Този отбор не е в Европа заради Димитър Христолов и неговите 10 безумни години в Ботев. Той съсипа всичко хубаво, което е имало. Той озлоби хората и те идваха на стадиона намусени, не изпитваха никакво удоволствие от мачовете на Ботев. Той направи така, че те да не се радват на любимия си тим и на отбора на сърцата им. Едно е хубаво- че тези 10 тежки години за всички, които обичат отбора, свършиха. Това е най-хубавото и да се надяваме, че сега хората, с които са се захванали да възродят клуба, ще успеят и ще върнат тима там, където му е мястото и където трябва да бъде винаги- в елита?

– Учиш ли малкия Георги на футбол?

– Рита много е добър за възрастта си. Вече стана на четири годинки. Има по- силен удар от кума( Николай Манчев).

– Вярваш ли в идеята “Новия Ботев”?

– Да, вярвам. Щом съм тук, вярвам и мисля, че всичко ще се получи. Иска се малко търпение. Всички вярват, и затова са се събрали. Ако не вярваш, нищо няма да стане.

– Какво би казал на Димитър Христолов ако го срещнеш на улицата?

– Само едно искам да го попитам. Защо постъпи така в най-трудния ми момент в живота. Нищо повече. Този човек за мен не съществува. И да го попитам нещо, едва ли би ме разбрал. Той тогава не ме разбра… Не бих искал да го срещам никога в живота си.