Няма как да не сложим точката на Световното. Молбите ми за Испания бяха чути и невероятно много се насладих на Късияс, когато вдигна купата. Голът на Иниеста си го биваше наистина, макар и много да исках Торес да разгърне възможностите си…във всяко едно отношение… Хммм,другото удоволствие от Световното беше предаването на купата от моите фаворити – Италия на Испания, наистина достоен наследник. А испанците като цяло си заслужиха радостта и емоциите, не мога да не отбележа ,че са народ, който наистина знае как да показва щастието и насладата от успеха. Холандците като цяло след мача бяха малко смачкани- или бяха сърдити нещо на съдията , или просто 120 минути игра им дойдоха в повечко. Второто място си е приз, при положение,че ние още споменаваме ’94 година като невероятен успех . Какво друго да кажа освен честито на Испанците и на целия им народ , както и на българските привърженици на този отбор,честито на спечелилите от хазарт и ще си говорим отново за световно след 4 гофини направо от Рио де Жанейро,ммм…Бразилия!
