От няколко дни стар соц. виц в леко осъвременен вариант се върти в пловдивското политическо пространство. Анекдотът пресъздава Страшния съд, пред който, за да брани позициите си излезе доскорошната пловдивска герберка Дани Каназирева. Бесепари и войводи упорито разпространяват вица за Дани пред Изпълнителната комисия на ГЕРБ, която взе русокосия скалп на юристката, без особени мотиви според нея, а и според политически наблтюдатели. Червени смятат, че баш герберите Фидосова, Цачева, Цветанов и губернаторът Иван Тотев са се държали като началници на милиционерски изпит и пуснаха още на общинската сесия в четвъртък стария милиционерски виц в следния нов закачлив прочит:
“ В партията приемат нови членове. Идват хора със CV-та и мераци за службици. Партийният началник гледа строго, но справедливо и кани първия кандидат. Задава безцеремонно сложния въпрос, с който спокойно може да бъден уронен престижа на партията. “Колко е 2Х2?” “Три”, отговарят кандидатът за партиен пост. Началникът се мръщи, но доброжелателно обяснява на кандидата, че 2Х2 е 4. “И пак. Колко е 2Х2?”, пита босът. “Четири”, отговаря смутен кандидатът. Шефът вдига ръка:” Тъп, но възприема! Приема се!”.
Влиза вторият кандидат за член и службица. Началникът пак пита: “Колко е 2Х2?”. “Шест!”, гордо добавя кандидатът за партийна слава. “Еее, момче. 2Х2 прави четири!”, обяснява спокойно началникът и пита отново “Колко е 2Х2?”. “Шест!”, упорито заявява кандидатът. “Тъп, но упорит! Приема се!”, добавя шефът.
Влиза третият кандидат. И пак същата процедура. Той обаче отговаря правилно: “Четири!”. “Хм! Колко е 3Х3?”, пита шефът. Пас следва правилен отговор: “9”. И пак: “Колко е 4Х4?”. “16”, отговаря кандидатът. Началникът нервно тропва по бюрото и заключава “По-умен от шефа си- не се приема!””.
Грубиянският виц върви от уста на уста, а герберите под тепетата започват да се изнервят. Само преди няколко дни Дани Каназирева откровено заяви, че в офисите на партията по изборите и след тях са валели молби за служби и мераци за кариера къде ли не по нивата на администрацията. От там пък партийните врагове на управляващите подеха изказванията й и бързо ги превърнаха в ефектен хумористичен фолклор.
