Ориентират ли се туристите в Пловдив?

Експеримент на Под Тепето показа къде са най-големите затруднения на чужденците в античния град и какво е първото им впечатление от Филипополис

Ръстът на туристите в Пловдив е значителен, а през топлите месеци от годината, още повече чужденци решават да посетят античния град и да разгледат максимално много кътчета от него. Повечето от тях ограничават престоя си до максимум седмица, а младите остават предимно за 2 или 3 нощувки в града под тепетата. С онези от тях, с които се срещнахме, споделиха пред екипа ни, че са влюбени в Пловдив и с най-голямо удоволствие ще се върнат отново.

Млади и стари бяха единодушни, че са впечатлени от преплитането на култура, история и градски живот, който кипи в Пловдив. Имате много забележителности, трудно е да се разгледа целия град за 3 дни, макар че не е голям, сподели Дани от Германия, който е дошъл с приятели на пътешествие из България. Даниел и приятелката му, Карин, са пристигнали в София със самолет, а след това с автобус са поели към Филипополис. Вие ще бъдете Европейска столица на културата и имате проблем, който трябва да бъде разрешен. Трудно е да се ориентираме на вашите автогари. С железниците е по-лесно, но от наши приятели, идвали преди, знаем, че влаковете много закъсняват и условията не са много приятни, сподели двойката.

Екипът ни прие присърце критиката, отправена от германците и отидохме на проверка. Наши репортери се престориха на чужденци на гишетата на Централна ЖП гара, автогара „Юг” и автогара „Родопи”. Първият опит бе сравнително успешен. Отидохме на едно от гишетата, говорейки на английски език. Дамата не успя да ни разбере, но бързо с жестове ни обясни да преминем на друго гише, на което касиерката говори на английски и руски. Там с усмивка ни обясниха кой влак да хванем и в коя посока, къде точно е подлеза и всяка нужна информация. Макар да липсват табели на чужди езици, туристите се ориентират по номерата на коловозите, поставени в подлезите, показа наблюдение на един от репортерите ни.

Ситуацията при двете автогари, обаче, никак не е обнадеждаваща. Там, оказа се, дори българи се объркват, ако преди не им се е налагало да пътуват с автобус до друга дестинация. Указателните табели изглеждат хаотично поставени, сбутани една в друга, а информация на чужд език има само за международните автобуси. Нито един човек, работещ на касите на двете автогари, не можа да ни обясни на друг език кой автобус да хванем за София или Бургас. Ситуацията, при обяснението със знаци и споменаването на желаната дестинация, помогна до голяма степен, но пък касиерките на автогара „Родопи” се оказаха нервни жени и на чист български заявиха, че име писнало да се занимават с неориентирани хора.

Но дори това не е най-големият проблем. В продължение на седмица посещавахме местата за междуградски транспорт и търсехме чуждестранни туристи за коментар. Някои от тях вече си тръгваха, а други едва пристигаха. Хората, чието време в града по тепетата вече бе към края си, заявиха, че Пловдив е чудесен, но първото им впечатление не е било никак обнадеждаващо. Пристигнахме на друга гара, от другата страна на реката, разказваха двойка френски туристи на средна възраст, визирайки ЖП гара „Филипово”. Идвахме от Карлово и малко се уплашихме в първия момент, ако трябва да бъдем честни. Вървейки към Централна гара са минали през Тютюневия град, който обявиха за странна мъртва зона с разпадащи се сгради. Пловдив е божествено красив град, имате прекрасна архитектура, но никой ли не се грижи за сградите?, пита френското семейство.

Хората, които пристигаха с автобуси бяха значително по-малко. Повечето от тях споделиха, че не са очаквали това да е първото нещо, което ще видят, а именно няколко кафенета със стари пластмасови столове, множество будки за вестници и препълнени кошчета за отпадъци. Мръсно е, каза Анди, който живее в английския град Шефийлд, но и в Лондон е така в отдалечените от центъра части на града. Тук, обаче, сме близо до центъра, нали? Коя зона е това?, пита ни, леко объркан, младият мъж.

Всички хора, с които разговаряхме, споделиха, че са очаровани не само от града, но и хората, които живеят тук. Казаха ни, че лесно се ориентират в самия град, а ако не успеят, то питат някой човек на улицата. Почти всички ли говорите чужди езици в Пловдив?, попита ни Карин с широка усмивка. Заключенията й бяха, че с градския транспорт лесно можеш да се справиш, но междуградския или е кауза пердута или им коства малко нерви. Не е нужно да чакате 2019-та, за да се погрижите за тези неща, заключиха събеседниците ни.