Нaдeждa Кyтeвa e хyдoжник c бoгaтa твopчecкa биoгpaфия и e eдин oт нaй-caмoбитнитe бългapcки живoпиcци. Риcyвa нaтюpмopти, пeйзaжи, фигypaлни кoмпoзиции, изcлeдвa бългapcкoтo фoлклopнo нacлeдcтвo и cъздaвa пopeдицa цикли, пpecъздaвaщи бългapcкитe oбичaи и oбpeди. Извежда изкуството си от фолклора, митологията и иконописта. Картините й ни носят щастието, че живеем в тази земя, газим тази трева, огрени сме от това слънце и тази светлина – пише за нея в. "Стандарт".
Надежда Кутева е родена в София. Завършва Стенопис /декоративно-монументална живопис/ през 1972 в Националната художествена академия. Специализира в Corcoran School of Art, Вашингтон, САЩ.
Надежда Кутева е наследничка на Филип Кутев – не само по кръв, но и по дух. За нея българското и фолклора са най-вечното нещо на тази земя. Успява да събере в живописта си и последната шевица, да погледне в душата на легендите и преданията, да пренесе полъха от слънцето и тревата по нашите ширини.
Има над 200 участия и над 30 самостоятелни изложби в страната и чужбина (Япония, Македония, Холандия, Германия). Носител е на десетки награди, сред които са Награда за живопис – „Родопа” гр. Смолян (1983), Награда за живопис – „Златю Бояджиев” (1985), „Владимир Димитров – Майстора” (1989).
През 1986 г. участва в юбилейна изложба „40 години ЮНЕСКО” – Париж, Франция, а през 2004 г. печели Награда за живопис в І-во балканско квадринале „Митовете и легендите на моя народ”, гр. Стара Загора.
Има участия в международни симпозиуми и пленери. Нейни творби са притежание на НХГ и СГХГ – София, градските художествени галерии в Бургас, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Стара Загора, Сливен; Музей за съвременно изкуство Шчечин-Полша; Народна галерия Братислава, Словакия; частни колекции в България, Англия, Германия, Корея, САЩ, Франция, Холандия, Гърция и др. Освен художник, Надежда Кутева е автор на статии и рецензии за изкуство, съавтор и водещ на два филма на БНТ за българския национален костюм, преподавател по живопис в НАТФИЗ " Кръстю Сарафов ".
„Десетилетия преминавам през ул. „Иван Вазов“, любувайки се на прекрасните сгради и великолепните платани – гледка, омайваща поколения художници.
И ето – в един студен майски Гергьовден потеглих отново към центъра. Не стигнах много далеч – още първите стъпки ме приковаха и рисунките започнаха да излизат една от друга – фасади, покриви, мансарди – онези величествени сгради от преди век, които правят физиономията на града.
Така започнах цикъла „Пловдив“ . Моят Пловдив.
Завръщайки се в София – седмица след седмица „разчитах“ своите рисунки, така както се разчитат партитури, които дават ключа да се роди следващият етап – акварели, маслени платна.
Скиците се оказаха малко, недостатъчно; веднъж навлязъл в тази тема, художникът се влюбва и заживява с копнежа да се връща тук отново и отново, за да освежава сетивата с бездънната култура на този град.
Като че ли тракийските ми прадеди ме доведоха тук. А великолепните ми колеги ме накараха да се почувствам в „свое място“.
Пловдив е град за художници,
Пловдив е град на художници,
чувствам, че съм един от тях.“
Откриване: 17 май 2016 от 18.00 часа
