Мишо Йосифов: С Брас Асоциация КОМБО постоянно празнуваме Нова година
Великолепната седморка финишира турнето си тази вечер в Sofia Live Club. Обиколката из страната на момчетата минава под надслов: "Забавната страна на джаза". Заглавие, което отлично описва музикалните празници, в които джазмените превръщат всеки свой концерт.
Много хора биха се припознали в джаз музиката, ако тя звучи по-генерално в пространството. Това споделя Михаил Йосифов и е категоричен, че джаз културата в България има бъдеще.
За музиката, турнето и дъщерите – Ева и Яна, Мишо Йосифов разказа на Анелия Дракова за KAPANA.BG.
Мишо, хубаво е да си на турне, нали?
Ааа, има си и хубавите, и лошите страни. Понякога е малко е изморително, но пък ние сме късметлии с колегата [Вили Стоянов], защото това, което работим, всъщност ни забавлява.
Как мислиш – музиката ли е спечелила с вас или киното е загубило?
Вили чува въпроса и веднага заявява категорично: "Определено киното е загубило!". Мишо посреща питането със смях и споделя: "Не съм се замислял никога за кино".
Как минава турнето?
Ами добре, аз съм доволен. За нас е важно да покажем тази формация на света, защото тя е сравнително нова. Има един такъв, с извинение, мръсен израз – "нов бардак със стари курви" сме малко, ама нищо. Обаче, понеже не ни знаят в точно тази комбинация, много ни се щеше да се покажем, защото ние много си се харесахме. Така се получи Брас Асоциация КОМБО – много близко до нашите темпераменти. Ние всички, много обичаме да се забавляваме, докато свирим и се събрахме една компания, в която всеки един е любител на забавата. Имаме и големия късмет, участниците във формацията да свирят и много добре, всичките, освен умението да се забавляват. Такъв един късмет ударихме! 🙂
Как направихте подбора на музикантите с Вили?
Правихме кастинг. По красота ги избирахме. Манекени са всичките.
Дали сте шанс и на млади музиканти!
Е, как няма да дадем!?
За да свириш в Брас Асоциация КОМБО, какви условия трябва да изпълниш?
Много голям рушвет да ни донесете.Шегувам се, разбира се! Ами виж, ние всъщност – музикантите, които се занимаваме с джаз и с неща около джаза, не сме кой знае колко много и се знаем с всеки един. Примерно, куриозно дълго време вече, свирим с Наско Попов. Аз бях в 5 клас, когато се запознах с него, а той трябва да е бил в трети. И оттогава свирим с него, с разни прекъсвания, разбира се. Той беше в Холандия, да учи. Имали сме периоди, в които не сме свирили, но генерално сме започнали да се изявяваме заедно преди 29 години. С Вили свирим минимум 20 години, да не кажа 23-24. С Милен бяхме студенти, когато започнахме, т.е. през 1995 година. Митко Карамфилов се появи малко по-късно, чак преди 10-15 години. Ние сме малко древни! 🙂 Но става въпрос, че знаем хората, които вършат работа и от тях отсяхме тези, които хем да се забавляват, хем да вложат необходимия професионализъм, за да се случат нещата и, мисля че много гот се получава.
Цялото интервю четете в КАПАНА.БГ
