Красивите потайности на Пловдив влизат в Алтернативна карта на града

Един от най-интересните проекти в „Нощта” – Алтернативна карта Пловдив – е дело на фондация „Отворени изкуства“ и „Студио 8 ½”. Що за карта и що за алтернатива, ще разберем от Владислав Костадинов и Катрин Сариева – главни действащи картографи.

Как се роди идеята за създаване на алтернативна карта на Пловдив? Правено ли е нещо подобно досега?
Владислав Костадинов: Идеята ни дойде, точно защото до сега не е правено нещо подобно и искахме да покажем една по-нестандартна гледна точка – по-тайни и скрити места от града. Те не са скрити в смисъла, че трябва да ги търсиш, те са пред нас, просто искаме да насочим вниманието на хората към тях. Те са примерно сгради, покрай които минаваме всеки ден като целта ни е да ги покажем в една по-различна светлина, да се разбере, че те са ценни и да се събуди някакъв интерес. Идеята стартира след „Беседка за града”, която правихме в artnewcafe с фондация „Отворени изкуства”, на нея всеки месец представяхме тема, свързана с градската архитектура, която е неглижирана от обществото. Например архитектурата през социалистическия период, квартал Капана, Тютюневите складове и т.н. Спонтанно решихме да направим карта на всички обекти, които сме маркирали. Като идеята е това да бъде една отворена платформа, която във времето да се допълва, да добавяме обекти, може би ще има и интернет сайт.

Как се възприема „Беседка за града” от аудиторията? Култивира ли хора с гражданска позиция?
Катрин Сариева: Всъщност алтернативната карта е визуално описание по темите от „Беседка за града“, като са добавени и някои нови теми, които ние смятаме за важни, тъй като обхващат интересни пространства от града, недобре познати за пловдивчани. Тези нови теми са религии, улица Отец Паисий – тях включихме, защото смятаме, че има много любопитни и непознати за пловдивчани места, особено в религиозните храмове и постройки. Но като цяло алтернативната карта има за цел да предизвика едно гражданско и социално любопитство, да предизвика хората да заемат позиция и да опознаят наистина град Пловдив като нещо различно от официалните туристически гидове. Това е първата алтернативна карта, която се прави на града. Разбира се, както каза и Влади, ще има и още допълнения. Особено активен е интересът към кино „Космос“, на което беше посветена една специална вечер в artnewscafe в присъствието на  арх. Шинков. Киното е важен топос от маршрута за социализма. Ние сме отворени за всякакви разумни предложения, защото целта на тази алтернативна карта е да предизвика диалог, динамичен спор в градското пространство, който да бъде ползотворен. Важно е на всеки град и всяко селище да бъде гледано като на място с характерен манталитет, начин на живеене и обитаване.

Кои хора влизат в екипа, който създаде алтернативната карта?
Катрин Сариева: Инициативата за алтернативна карта е на фондация „Отворени изкуства“, която покани „Студио 8 ½“ за партньор по този проект. Съставители са  „Студио 8 ½“ – Владислав Константинов и Антония Вълканова и аз като историк. Графичният дизайн е дело на Георги Лазаров от студио „Пункт“, а превода направи Борис Делирадев, тъй като картата е билингва – на български и английски език.

Кой е любимият ви маршрут? Защо?
Катрин Сариева: За мен един от много приятните маршрути е Тютюневото градче, заради мириса, още го има този аромат. Още те лъха на история, потайственост. На мен ми е много любопитен и този маршрут, който Влади очерта – Соцът. Там има преход през различни места, различни пространства, различни култури се смесват, защото се преминава плавно от един стил на живот в друг. Религиите също – там открихме и много непознати откровения, храмове, които са познати за хората от квартала, но не и за всички пловдивчани.
Владислав Костадинов: Аз също не мога да кажа, че имам любим маршрут. За самата „Беседка за града“ съм подбирал неща, които за мен са безкрайно интересни и любопитни като доста време ми е отнело да ги проучвам. Например маршрутът за соца бива оплюван заради политическата конюнктура, а реално сградите са наследници на много течения в архитектурата, като по цял свят в момента същите здания са защитени паметници на архитектурата. Ние имаме не по-лоши примери от тях, но само защото са се появили в един такъв исторически отрязък ние не ги оценяваме. А в този период са работили едни от най-големите български архитекти и то във времето на т.нар.  синтез в изкуството заедно с най-известните пловдивски художници – голяма част от приложните изкуства са залегнали в нашата карта. Те са част от този период, но са задушени, никой не им обръща внимание, а са дело на хора, чиито творби пазим по музеите. Другите маршрути също са интересни – религиите например. Много хора говорят колко толерантен е Пловдив етнически и религиозно, а не знаят колко вида религии имат храмове в града. Това са храмове с историческо значение от началото на 18 – 19 в., което е уникално за град като нашия. Баухаус пък е любимият ми стил, защото оттам е започнало всичко в модерната архитектура и се радвам, че тук има такива запазени примери. Малко градове като цяло в Европа пазят такива сгради, ние дори не знаем, че ги има, което е много странно. Както и Катрин каза, Тютюневите складове, заради тази атмосферата, както и Капана.

Вие правите карта и помагате на хората да се ориентират. Спомняте ли си кога за последно се загубихте в Пловдив във физически или в метафизичен смисъл?
Катрин Сариева: Аз си спомням и във физически и в метафизичен смисъл. Значи това беше в началото на “преходния период”, в гладното Луканово време, единственото, което продаваха, бяха някакви дреболии, много тайно в началото на Хаджи Хасан махала. И аз, за да премина по алтернативен маршрут, а не по официалния, който минава през църква „Света Неделя“, покрай Римската стена, минах по едни улички, които криволичат наляво и надясно, за да си намеря някаква си много важна карантия, която трябваше да изхрани семейството. И докато си вървя любопитна, изведнъж точно в задната част на тялото ми, точно под гръбначния стълб се изстреля една фунийка с игличка, която остави една кървава следа върху гордостта на моя жълт панталон, който го бях открила с толкова голяма трудност. Това някак си ме върна в реалността. А там е наистина странна смесица от различни видове култури – цигани, турци… В едни дворове се стелят лютеници и аз попаднах в лабиринт. Беше през есента, седнах на едно крайъгълно камъче и ревнах, че хем съм прободена, хем съм с изцапан панталон, хем съм изгубена. Бях много обидена на света. Та в Пловдив можеш да се изгубиш много… и в Капана можеш да се загубиш. Ти губил ли си се в Капана, Влади?
Владислав Костадинов: Мне… Малко гадно, защото реално винаги имаш някаква представа къде се намираш. Затова в Истанбул ми беше най-добре, защото там успях да се загубя. Аз мечтая да се загубя. Когато отида в нов град, никога не си купувам карти и пътеводители, а си карам на усет. Когато имаш ориентация, загубването е малко трудно. Това ми липсва в Пловдив, защото във всеки един момента мога да си представя на всяка улица какви сгради има. Така че не е задължително човек да има карта, по-добре е да се загуби, така вижда най-интересното от града. А в метафизичен план – все още ми се случва, макар и по-рядко. Всъщност това е нещото, което ме задържа тук. Когато и това нещо изчезне, може би и аз ще изчезна…
Катрин Сариева: И аз съм се загубвала в Истанбул и то с голям кеф. Намираш толкова странни неща. Загубването е прекрасно нещо, особено, когато имаш време. А загубването в живота е много хубаво, когато си още млад, когато си още мечтател. С тази карта, ние просто искаме да накараме хората загубвайки се, да станат любопитни и да опознаят повече себе си. Защото когато опознаваш някакво пространство, опознаваш и себе си. Ти може да се изненадаш, че това ти харесва, че може да предизвика някакъв сантимент у теб. Пък знаеш ли, зад някой ъгъл можеш да срещнеш любовта…
Владислав Костадинов: …със същата карта в ръка.
Автор: Златка Неделчева за www.night.bg