Бизнесът за Пловдив реставрира къщата на Иван Черноземски в Стария град
Превърна я в културен център
На специална церемония снощи бе прерязана лентата на Културен център „Бизнесът за Пловдив“ във възстановената от Сдружението възрожденска къща „Иван Черноземски“ в Стария град.
Залите и широкият двор вече приемат изложби, литературни четения, кино прожекции и събития от всяка сфера на изкуството, съобщиха от Бизнеса за Пловдив.
Новото начало, като културен център, бе дадено с коктейл и представяне на книгата „Страшната народна злочестина“ на Недко Каблешков. Тя е преиздадена, благодарение на инж. Любозар Фратев и разказва за заметресението в Южна България през 1928 година.
“Книга малка по обем, но силна по дух, с факти за обществена солидарност и жертвоготовност, пример и за нас днес“, казва издателят и общественик Любозар Фратев.
Инж. Атанас Рогачев, председател на Сдружението приветства присъстващите и благодари на всички участници в процеса на реновиране на къщата, както и на Община Пловдив и Областна управа.
Гостите бяха посрещнати в нежната музикална компания на Нина Сталева – флейта и Лука Тодоров – пиано. Вечерта продължи с джаз в изпълнение на Мирослава Тодорова и Илин Папазян, а гостите имаха и възможността да разгледат колекция картини на Стоян Даскалов – Aeterna Art Gallery, сред която бяха произведения на Златю Бояджиев, Васил Бараков, Цанко Лавренов и още знатни художници.
На официалното откриване присъстваха представителите на местната и държавната власт, неправителствени организации, на бизнеса и културни среди.
Малката Сталева обича да духа на „бизнеса“.
Вероятно са фалшифицирани фото илюстрациите с отстраняване на ДЪРЖАВНИЯ АЯТОЛЛАХ със злия поглед, ролекс и БИЯЧИ, който няма начин да пропусне ТВ, Камери, Прожектори, Президиуми и ешмедемета с новата си албанска ЛентоРезачка с Двойна Галигануда!
По поръчка за нуждите и за сметка на Министерство на Външната Търговия / ММострен Панаир през 70-те години беше направена радикална из основи реставрация на сградата от НИПК, арх Петър Дикиджиев (вж. УикиП).
С големи усилия под бетоновото укрепване се запазиха внушителните дъбови колони свободно стоящи в избата, която да служи като представителен ресторант с кухна в две съседни избени пространства на други две „обобществени“ къщи от Начо.