Възраждат строена преди 230 години сграда по снимки, собственикът търси дори копие на старите мебели
Под тепето откри собственика на великолепната новострояща се сграда под Небет тепе, за която писахме, че е добрият пример за инвестиции в този район. Оказахме се прави- къщата ще е точно копие на строената преди 230 години сграда, която се е намирала на същото място. Бизнесменът Мисак Ениджелян, собственик на фирма ХААС-60, се реши да разговаря с нас за сантименталната история около желанието му да възроди нещо възрожденско. Причината да стартира смелия строителен проект, който можеше да разлюти много хора, ако се бе отклонил от цялостната визия на архитектурния резерват, е връзката му със Стария град. Ениджелян е роден близо до мястото, на което строи в момента, а тази сграда му напомня за детството.
Един ден се разхождал със съпругата си по калдъръма в посока Небет тепе, когато зърнал рушащата се 230-годишна къща-паметник на културата. Не могъл да се примири с това и я купил, за да я възстанови. И тъй като я свързва с много спомени, той решава да я 
съгради отново до най-дребния детайл. Както отвън, така и отвътре.
Архитектите изнамират снимки по негова молба, защото той иска детайлно да я възкреси с краските, размерите и дори материалите. Издирени са и снимки на стаите, за да се пресъздаде точно интериора и така да бъде върната душата й изцяло. Ако няма вече такива мебели, ще поръчам да ги изработят. Даже и мендерлъците, гледа в перспектива собственикът. Запазени са същите подноси на постройката. Румяна Пройкова за мен е най-добрият архитект за Стария град. Тя познава детайлите на всички стари къщи в сантиметри. Затова тя се грижи за къщата, споделя шефът на фирма Хаас.
Интересно за него е, че когато са бутали останките от старата къща е било изключително трудно. По-трудно се събаряла от нова постройка. По време на строителните работи от земята изплувала археология. И днес в парцела вървят разкопки. Археолозите са стигнали до 7-я метър в дълбочина. Намерени са монети, които вече са пренесени в музея. Две щерни за вода, високи 5 метра. Но по-важното откритие е една стена, за чието съществуване никой не е предполагал. Тя има голямо значение за историята на Пловдив. Тази стена е била близо до цитаделата, служила за стабилната отбрана на града, обяснява археологът, който работи на място рамо до рамо със строителите. Едната щерна е на място, което е предвидено за двор. Другата щерна и забележителната стена, ще бъдат превърнати в мини музей и галерия, в която ще се нареждат изложби. Ще бъде и поставена легенда какво са намерили археолозите на това място. Едно от последните открития е камък с надпис. На пръсти се броят специалистите, които могат да го прочетат. На латински е, но е нужен епиграф, защото едно време са писали върху камъните с големи съкращения. Няма цифри върху него, разказва още археологът.
Собственикът сам е решил да покаже на хората ценностите, въпреки че дори по закон никой не може да го задължи. В момента се обсъждат най-добрите проектни решения да се сложи стъкло, без да има колони, за да се вижда всичко отдолу и да бъде перфектно експонирано и отворено за всеки, който желае да разгледа мини музея.
Това тук струва скъпо, но нито за момент не съм помислял, че е грешка. Вълнувам се, все пак оставям нещо за поколенията, казва бизнесменът, разхождайки се из парцела. Няма по-красива гледка. Вижда се Пловдив и останалите тепета, и Родопи, и Стара Планина, а погледна ли надолу, виждам училището, в което съм учил и играл, казва Ениджелян.
