117 години от рождението на любимия актьор Бай Пано
Днес в рубриката „Архивите разказват“ ви припомняме за Димитър Панов – бай Пано – актьор с дълга кариера в киното и театъра, според „Енциклопедия на Пловдив“ *, съставена от Божидар Тотев**.
На 18 юли е роден самобитния и талантлив актьор ДИМИТЪР ПАНОВ-БАЙ ПАНО. Роден през 1902 г. във Велико Търново. първите му крачки на сцената са в читалище „Надежда“ в партньорство с друг голям български артист Константин Кисимов. След това работи в Нов народен театър, ДТ – Търново, Задружен театър, ДТ – Враца, Габрово, Добрич, Перник, Пловдив 1954-1955 г. (играе в прочутото по онова време представление „Плодовете на просвещението“ от Лев Толстой, постановка на Димитър Пунев), после играе в Бургас.
Истинското му установяване в града на тепетата става през 1959 г. Ролите му в театъра са емблематични и го правят любим актьор на пловдивската публика като част от тях са: Стария от „Когато розите танцуват“ на Валери Петров, Странджата от „Хъшове“, Станчо Квасников от „Службогонци“, Хаджи Смион от „Чичовци“ на Вазов, Любим Торцов от „Бедността не е порок“ на Островски, Масларски от „Милионерът“ на Йовков, Хигинс от „Пигмалион“ на Б. Шоу, даскал Василев от „Село Борово“ на Кр. Велков, Оргон от „Тартюф“ и Арпагон от „Скъперникът“ на Молиер, Влашо от „Пътеки“ на Хайтов, Малвилио от „Дванайста нощ“ на Шекспир, Лука от „На дъното“ на Горки, Войнов от „Прокурорът“ на Джагаров, бай Колю от „Боровете не превиват клони“ на Коста Странджев, Кречински от „Сватбата на Кречински“ на Сухово-Кобилин (поставена от него) др.
Публиката лудее по изпълненията му с невероятно чувство за хумор и покоряваща естественост. Една от последните постановки на големия режисьор Любен Гройс на пловдивска сцена е моноспектакълът на Димитър Панов по текст на Коста Странджев „Старецът и капката“ 1978/1979. Пиесата е специално написана от автора за любимия актьор. Носител на всички възможни театрални награди от онова време. Лауреат на Димитровска награда, Народен артист, Герой на социалистическия труд. Любимата му шега е: „Хей, да не ме обидите с някоя втора награда!“.
Бай Пано играе и в оперети (Менелай в „Хубавата Елена“ от Офенбах на Пловдивската опера) и в телевизията. Снима се и в над 30 игрални филма, някои от които са: „А бяхме млади“ и „Краят на пътя“ (1961), Съдебният лекар от „Инспекторът и нощта“ (1963), Настев от „Приключение в полунощ“ (1964), „Горещо пладне“ (1966), „Иконостасът“ и Старецът от „Осмият“ (1969), Калчо Калчев от „Кит“ (1970), Дядото, който живее сам от „Таралежите се раждат без бодли“ (1971), Дядо Пано от „ Два диоптъра далекогледство“ и Дядото на Фори от „Васко да Гама от село Рупча“ (1976), „Инструмент ли е гайдата?“ (1978), „От нищо нещо“ (1979), Бай Димитър от „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1980) и др. През 1983 г. издава автобиографична книга озаглавена „Животът е само един“. Обявен през 2006 г. за Почетен гражданин на Пловдив (посмъртно).
* Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други, събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.
** ** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.
Още за книгата му може да видите ТУК.
