Президентът Румен Радев обяви, че ще сезира Конституционния съд за отказа Народното събрание да разгледа предложението му за референдум „за“ или „против“ въвеждането на еврото през 2026 година, предава БНР.
„Моето предложение вече дава резултати. Най-сетне започнаха дебати за реалната ни готовност да приемем еврото следващата година. Най-сетне чухме от устата на господата Пеевски и Борисов думите „цени“ и „нужда от контрол“. Твърде късно и под натиск“, посочи държавният глава.
„Режисират се сценарии, които целят да задушат важните теми в обществото. Манипулациите, че предложеният от мен референдум е срещу еврото, са обида за интелекта на българите. Моята цел е ясна. Всеки български гражданин да може да се произнесе за нашата готовност да приемем единната европейска валута през 2026-та година и моето предложение вече дава резултат. Най-сетне започнаха дебатите за реалната ни готовност да приемем еврото следващата година“, коментира държавният глава.
„Искам да обърна внимание на хода на процесите, които се развиха в една наскоро приела еврото страна. Цените на основни стоки и особено услуги нараснаха значително и бързо няколко месеца, забележете, преди въвеждането на еврото, с приемането на конвергетния доклад. Впоследствие със самото навлизане на еврото се наложи да се въведат и ценови тавани на редица стоки, но това е временна мярка и тук въпросът е: Може ли това да се случи и у нас? Искрено се надявам да не стане, но пренебрегването на проблема, липсата на финансови буфери, на адекватни органи и навременни мерки от една страна, и фактът, че 30 процента или всеки трети българин е в риск от бедност, а 1 300 000 са под прага на бедност, според НСИ, генерира проблеми и рискове и ние не трябва да си затваряме очите за тях, защото това са именно от такъв характер рискове, че тези хора, чийто стандарт без това е изключително нисък, могат да го понижат още повече за кратко време, само за няколко месеца“, допълни той.
Радев обясни, че наред с изпращането на искане за извънреден доклад, иска да види и пакет от мерки.
„Такива нямаше. Не ги видях и месец по-късно при приемането на Бюджета, а на 5 май излязоха и данните от Министерството на финансите, че постъпленията за първото тримесечие в Бюджета изостават с 20 % на фона на рекордни разходи, заеми и регионални дисбаланси. Затова и предложих всенародно допитване за готовността ни като държава и като общество да приемем еврото през 2026-та година, защото и ползите, и рисковете, лягат върху хората и именно управляващите са тези, които трябва да ги информират откровено, да ги убедят и да потърсят тяхната подкрепа. Ако не я получат, ще имат една година да ги убедят, но не със заклинания, а с реални действия“, посочи още той.
„За разлика от множеството народни представители, които загърбиха конституционния си дълг да представляват не само своите избиратели, а всички български граждани, аз ще продължа да представлявам всички български граждани, включително бедните, безгласните и несъгласните, защото солидарността е по-важна от валутата. Загубим ли солидарността, обществената тъкан бързо се разпада и пътят към валутата не минава през трупа на демокрацията и закона. Той минава през урните. Затова ще продължа своите усилия българите да бъдат питани на референдум“, заключи държавният глава.
Предложението за евро-референдум няма да влезе в Народно събрание
Припомняме ви, че преди няколко дни председателят на НС Наталия Киселова върна предложението на държавния глава за допитването, което означава, че то няма да се разглежда от депутатите в пленарната зала.
