
Парламентарната комисия по бюджет и финанси даде зелена светлина на два от ключовите финансови закони за 2026 г. – проектобюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Документите бяха подкрепени на първо четене след обсъждания, в които бяха очертани основните приоритети и предстоящи предизвикателства пред социалната и здравната системи.
Повече приходи и по-високи разходи в системата на ДОО
Проектобюджетът на ДОО за следващата година предвижда увеличение както на приходите, така и на разходите. В приходната част са заложени приблизително 8,4 млрд. евро, което представлява ръст в сравнение с текущата финансова година. Очаква се средствата да покрият разходите за пенсии, обезщетения и останалите социални плащания.
От НОИ посочват, че увеличението е резултат както от очаквания растеж на осигурителния доход, така и от автоматичните механизми за актуализация на пенсиите. По време на дискусията в комисията е поставен и въпросът за дългосрочната устойчивост на системата – при продължаващо нарастване на разходите може да се наложи корекция на осигурителните параметри в бъдеще, за да се избегне натиск върху бюджета.
Бюджетът на НЗОК: повече средства и стъпка към електронни реформи
Почти паралелно с това депутатите одобриха и проектобюджета на НЗОК за 2026 г. Общият му размер достига около 5,3 млрд. евро, което представлява увеличение с близо 9% спрямо настоящата година. Увеличението е насочено основно към финансиране на болничната помощ, медикаментите и възнагражденията в сектора.
Сред предвидените реформи е въвеждането на електронна здравна карта – инструмент, който ще стане задължителен от 2027 г. и ще служи за електронно удостоверяване на получените медицински услуги. Според здравните експерти това е важна стъпка към по-голяма прозрачност и контрол върху разходите.
Общият контекст: първият бюджет в евро и необходимост от баланс
Двата проектобюджета са част от тройния пакет финансови закони за 2026 г., които България подготвя в навечерието на преминаването към евро от 1 януари 2026 г. Преходът изисква прецизно планиране и по-голяма фискална дисциплина, което поставя социалната и здравната система под особено внимание.
Въпреки че бюджетите на ДОО и НЗОК получиха подкрепа на първо четене, предстоят допълнителни обсъждания и възможни корекции по предложение на синдикати, работодателски организации и парламентарни групи. Основните дискусии се концентрират върху устойчивостта на пенсионната система, управлението на растящите разходи в здравеопазването и осигуряването на стабилност по време на валутния преход.