Върви, народе разгромени!

Аня Петрова

Когато бях малка имах едно много любимо филмче – „Кошмарът преди Коледа”. За тези, които не знаят се разказва за града на Хелоуин, където щом мине заветната вечер на 31 октомври всички жители моментално започват да се приготвят за следващата година. Разбира се, сюжетът се върти около още няколко тематични града, един великденски заек и любовта между парцалена кукла и скелет, но не това е важното сега. Замислете се как това филмче, което чукна 21 години, е толкова актуално. Не сме градът на Хелоуин, но сме държава, която изключително много обича да копира разни празници, като именно този (макар и според календара ни да е вярно твърдението, че всеки ден е Великден).  

Започвам с лирическо отклонение под формата на молба. Ако случайно някой от вас знае, че православната църква почита св. Лука на 31 октомври, моля да вдигне ръка пред монитора и да ме извини за глупавия въпрос (за всички останали – радвайте се, че обогатихте общата си култура). И ние като горопосоченото градче цяла година се подготвяме за Хелоуин. Из нета всяка година към края на октомври се размята един цитат: "Хелоуин е единствената вечер в годината, когато момичетата се обличат като мръсници, но никой не може да ги обвини за това!". Неоспорим факт. Ако по принцип дъщеря ви носи полите си по социалистически пример (не повече от 10 см над коляното), то малкото ви момиченце се превръща в изключително сексапилна медицинска сестра/камериерка/ученичка/котенце и така дори чувал в картофи може да се превърне в нещо еротично.  Хайде, момчетата ги разбирам повече – искат да са любимите си супергерои или да показват мускули и до там са готови с цялата вечер. Тук правя поредното уточнение (и в никакъв случай последното) – идеята на Хелоуин е да бъде страшен празник. Всички духове и митични същества излизат по земята и се вплитат с маскираните хора и никой не може да ги познае. Дечицата събират сладки или ви омазват дома с яйца и тоалетна хартия. Тук идеята е да си една зле изглеждаща курва и да си изпиеш парите за месеца в една вечер. Малко ми напомня за абитуриентските, но там поне се намира някоя и друга хубава рокля.

Вижте, страшна част в Хелоуин има. Сутринта след това. Гледате едни подрастващи как се разхождат с размазания грим и се чудят какви са всички тия хора по Главната. Няк’ъв ден си беше там, ама сега – по-важното е да се домъкнеш до най-близката шкембе чорба и голям айрян. Гложди ли, гложди и бърка далеч под фон дьо тена, че пропускат нещо и се чудят защо е почивен ден. Но вече са в леглата си и макар да е почти обяд таванът все още се върти. Стават към късния следобед и излизат с приятели да си разправят кой къде се е събудил и как се е прибрал, пък и както знаем – махмурлук се лекува с това, с което е създаден. Така вечерта си лягат отново и Денят на народните будители минава без никой да е разбрал за него. Баба ви в съседната стая със сигурност знае какво е 1-ви ноември, но това не е достатъчно, защото както и да звучи след 50 години ние ще сме на нейно място, но все така ще вярваме, че тази дата е единствено денят след Хелоуин. Разбира се, съществуват и онези, които дори след като се маскират изглеждат както всеки друг ден, но пък НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА! Има ги онези, които не чакат с нетърпение да се накурвят и осъзнават, че следващата дата е около сто светлинни години по-важна. Дори аз не си повярвах съвсем. Просто се опитвам да вкарам малко позитивизъм, макар и да е изключително трудно. Някой веднъж ме пита ако мога да върна един велик българин кой би бил той. Ами, никой. Нито един от истински великите не заслужава да види това, което се случва в момента. Нито един от будителите, който е преписвал ден и нощ текстове, за да запази езика ни, не заслужава да види шльокавицата, на която се пише днес. Нито един не заслужава да види към какви „светли бъднини” върви народът.

Хващам се на бас, че пак някой ще скочи да ме опровергава. Тук е моментът да обещая, че на 1-ви ноември ще изляза по улиците и ще питам хората „Какъв ден е днес?”. Знам, че боли да осъзнаеш истината, но напомням, че аз съм най-близо до това поколение и ми се налага всеки ден да общувам с него. Щом питам какво е 1-ви ноември ми се отговаря „събота”, а ако питам кога е Денят на народните будители най-често ми казват, че е на 24 май. Остава само седмица до ВЕЛИКИЯТ ПРАЗНИК Хелоуин, а след него идва Денят на народното изтрезняване. Върви народе разгромени!