В театъра: Дойде точката на кипене, крайно време е да почнем да пищим!

Не трябва да има никакъв компромис от нас, хората на изкуството. Защото ако сега не покажем, че сме общност и не реагираме, ще ни сгазят, гневен е Ивайло Христов

С амбиция можеш да разрушиш нещо, когато не го разбираш, протестира Петър Тосков

Не ми дава мира, че не съм в София пред парламента, но ще се бунтувам тук, от сцената, казва между репетициите на Антихрист Елена Недкова

Иво Дернев

Година след РеволУцията на Възвишение, пловдивският театър отново е на бунтарска вълна, този път не сценична, а истинска. И много, много гневна Макар и далеч от жълтите павета трупата, или поне по-голямата част от нея, скочи остро срещу назначението на Слави Бинев за председател на комисията по култура и медии в Народното събрание. Всички поколения театрали излязоха на импровизиран протест в паузите на дневните си репетиции, за да изразят отношението си по темата и да подкрепят недоволстващите пред парламента над 400 техни колеги артисти и граждани.

Официална декларация от името на Драматичен театър- Пловдив все още няма. Директорът на културната институция е заявил пред екипа си, че ще положи подписа си под позицията, зад която се обединят хората от екипа му. Такава на лист няма до този момент, но много от актьорите застанаха с лицата и имената си, гневни от случващото се в културния сектор и държавата като цяло. Синдикалната организация е категорично против назначението на Слави Бинев и знака, който политиците правят с този жест. А именно- поредното затикване на културата в трета глуха. Това не може да продължава. Чашата преля, казват те в един глас.

Не можем да мълчим, иска ни се да бъдем в момента всички заедно в София и да викаме рамо до рамо пред парламента. Колеги, които сте на протеста, подкрепям ви и съм с вас, но за съжаление съм в Пловдив ,борейки се за културата, коментира Елена Кабасакалова, пишейки революционен статус в профила си във Фейсбук.

Този път трябва абсолютно крайна и драстична мярка от всички. Не трябва да има никакъв компромис от нас, хората на изкуството. Защото ако сега не покажем, че сме общност и сега наистина не реагираме абсолютно както подобава ситуацията, от тук нататък могат да си ни газят както си искат. Ние така или иначе сме сгазени, но това е крайната точка на кипене. Това е последният момент. Сега се отива пред парламента и се казва край!, удря по масата актьорът Ивайло Христов, който е синдикален лидер в трупата на пловдивския театър.

Посредственикът, некадърникът е най-големият деец. Така пише Достоевски. Амбициозният човек най-често е деец, също като Слави Бинев. Бил много амбициозен, защитава го Валери Симеонов. Обяснението, че Бинев бил много амбициозен човек аз връщам с въпрос към Валери Симеонов. Аз съм много амбициозен и много желая да стана гинеколог. Би ли г-н Симеонов пратил половинката си, ако недай си боже има сериозен гинекологичен проблем, при мен на лечение. Защото културата в момента има сериозен проблем. Смея да кажа, че аз повече разбирам от гинекология, отколкото Слави Бинев от култура. С амбиция можеш да разрушиш нещо, когато не го разбираш. И за съжаление често виждаме как някакви некадърници рушат всичко, защото са се опитали нещо да направят с получено Да от онези, които имат властта да го кажат. Е, стига амбиции и разруха след тях, призова Петър Тосков. Той подчерта, че не би се гневял срещу Бинев, ако вчера не бе объркал името на Орхан Исмаил с Орхан Мурад. Защо не го обърка с Орхан Памук? Искам да го питам с какви очи ми се изтъпанва отпред и заявява, че той бил най-подходящият човек. И с какви очи други го сравняват със Стефан Данаилов. Потресающи неща се случват, допълва Тосков. Казва, че няма да стачкува ефективно, тъй като не желае да наруши репетициите и да провали спектаклите, които пълнят театъра.  

Той каза, че няма да мръдне от позицията си, защото много разбира от тази работа. И видиш ли, обясняват ни как хванал от трамвая някакви хора, за да ги направи милионери. Културата е нещо, което се гради с векове. И въпреки всичките усилия да бъде унищожена в последните 25 години, тя устоя и се справя. И в момента, когато ние сме печелившо предприятие, те се мъчат да не ни дават и парите,  които сме спечелили.  А Слави Бинев щял да взима европейски пари… И какво, ще ги даде на театъра ли. За него културата е пари. Да, и пари е, но не е само това. Специално ние сме хората, които работим за много малко пари като идиоти, коментира още Петър Тосков.

Крайно време е да се спре геноцидът към културата, категоричен в позицията си е Ивайло Христов. Не само към културата, към всичко. Те унищожиха старците ни, изгониха младите ни хора, като така унищожиха бъдещето, съсипаха образование и здравеопазване, допълва го Тосков. Ние оцеляхме 25 години в лъжи. Знам, че моят глас е глас пустиня и няма да стигне доникъде, но крайно време е да почнем да пищим.  Мен ми е жал за младото поколение, защото талантливите млади хора бягат. Малко са тези, които се реализират тук и остават, замисля се той и подава щафетата към младата и изключително талантлива Елена Недкова. Тя изпълнява една от главните роли в спектакъла Антихрист, по който се работи в момента в Драмата. И бе сред най-активните в днешното недоволство срещу случващото се в културния сектор.   

Искам да бъда оптимист и дори си помислих има ли вариант, някаква крехка възможност да се даде реален шанс на този човек. Вярвам наивно в добрите намерения на всичко и всеки. Но тази изтъкната личност сама срива моето желание да повярвам в него, със свои постъпки и думи, казва Елена. И посочва като един от сериозните проблеми липсата на избор и алтернатива, липсата на читави хора, които да се захванат с проблемите, липсата на чиста среда, която да привлече такива люде. И в този контекст допълва, че пред нея седи въпроса: „Ако не искаме този човек- кого искаме?”. Всеки път не искаме това или онова. Стигнахме до там в разговори с колеги, с които сме коментирали редица ситуации, дали като ние нямаме такива кадри не може да ни се помогне отвън. Това обаче е ново робство, в което не искам да потъваме. Някак си много ми се иска да повярвам, че има млади хора, които могат и искат да правят това, че нямаме нужда от стари имена с тъмно минало, а от хора с чисто сърце, помисли, които да задвижат колелото напред, размишлява Елена.

Какво ще я държи на българска сцена? Любовта към изкуството, естествено. Тя е прекалено силно чувство, за да бъде зачеркнато. Казва, че за тази любов са виновни традициите, които има българския театър, нейните преподаватели, които произвеждат това чувство и зареждат с него младите като нея. Любовта ме държи и иска да ме държи тук, и може би фактът, че съм още млада, имам малко нужди, които финансово се задоволяват. Но ще дойде някакъв хубав момент, в който нуждите ще станат по-големи и ако не мога да ги задоволя не знам дали ще се питам какво още ме задържа тук и дали любовта няма да отстъпи. Тук съм и ще бъда заради желанието да дадеш, да допринесеш нещо на и за тази среда, да промениш хората, които идват в салона. Изкуството е най-красивият бунт, бунтът от сцената. Нас ни принуждават да бъдем бунтари, за да оцеляваме.  Трябва да накараш някого да се почувства неудобно от изкуството, което правиш, да го накараш да направи някакви стъпки за промяна. Трябва да им казваме нещо на хората, а не да правим нещо просто ей така, защото ни е кеф и ни е готино да сме на сцена. Трябва да има мисия, трябва да има цел и трябва да има ясно послание, допълва Елена Недкова. Не говори за белия флаг, който не би развяла за нищо на света.  Не й дава мира, че не е в столицата, до всички протестиращи пред парламента. Но пък знае, че това, което прави в репетиционната също е бунт, който в един момент ще каже на зрителя : Не се примирявайте, не скланяйте глава, дръжте я високо, горе, горе, да ви остане на раменете.   Приема знака, който даде Сашо Морфов с оставката си, за странен. Тъй като смята, че той би бил много по-силен и може да направи много повече в позицията си на режисьор №1, а не от позицията си на гражданин.