По-добре Бареков на изборите, отколкото владиката

Както и да го гледаме, скокът  в пропастта е неизбежен. А личното участие решава и личния политически проблем. Бареков има такъв  и трябва да го реши извън Европейския парламент

Любомир Минчев

Може да ви е смешно и да изглежда нелепо, но Пловдив има нужда от кандидатурата на Бареков за кмет. Ако твърдите, че той е срамът на пловдивската политика, което и аз твърдя, прави сте, но нали не искате да умрете от скука през октомври.

Скрит в брюкселското си леговище, той доскоро твърдеше, че там си е на мястото и не изпитва желание да се гмурне в замърсени води. Господин Бареков е наясно, че онези 11 процента от евроизборите вече са 1-2. Основните играчи от отбора му разтрогнаха договорите си по вина на клуба. По-късно и клубът беше разпуснат. Политическата му пирамида рухна. Нищо не му остава, освен с пакет пуканки да наблюдава какво се случва от първия ред. И той така мисли: „Аз не съм на сцената, купил съм си пуканки.“

Няма по-добра политическа новина от тази, че Бареков не е на сцената. Добре е и за избирателя, който може да насочи усилията си към разкриването на други политически балони.

Сега пловдивският политик трябва да вземе съдбоносно решение. И в последните дни има сериозни знаци, че може да има такова решение: „Все още умувам дали да се кандидатирам за кмет на Пловдив“, изтърси политикът. Отговорът  очакваме  до часове.

Има логика в подобен обрат на събитията. Може би Бареков е решил да изпие докрай чашата с отрова и всичко да приключи бързо. Защото при катастрофална загуба с негово лично участие, политикът Бареков  ще остане само по плакатите. Агонията да не продължава дълго – това иска Бареков с възможното си решение да играе за кмет на Пловдив. Добро политическо решение и трябва да бъде поощрен.

Защото, представете си другата ситуация пред Бареков – с пуканки в ръка, макар и от първия ред. Процентите са 1-2. Избутваш  Дяко Дяков за кмет – пак 1-2 процента. Както и да го гледаме, скокът  в пропастта е неизбежен. А личното участие решава и личния политически проблем. Бареков има такъв  и трябва да го реши извън Европейския парламент.

Освен това ще видим в битката един човек със съдбата на Христос. Не вярвате? След разгрома на партията му, Бареков разбрал това, което е чел и в Библията – за една нощ апостолите изоставили Христос, но после разбрали, че той е прав. Това може да се случи и на обикновен човек. Ако имате някакви съмнения, този обикновен човек е Николай Бареков.

Появата на Бареков на местните избори категорично ще убие скуката. Все едно виждате Христос, който ще ви разказва историята си. Защо да пропускаме подобно зрелище. Ще чуем за предатели, крадци на партии, псевдореформатори, псевдопатриоти, приказки за всякаква партийна сган, за крупни далавери, за циганския тормоз. И пред нас ще се очертаят контурите на един Пловдив, който не сме и сънували  – град с особен статут, в който се изливат купища пари. Мартин Иванов-Данона вече трябва да е внесъл в парламента  такъв  закон, както обеща Бареков. Ако не е , да побърза.

Иначе на какво да се надяваме. Славчо и Каназирева повтарят едно и също от месеци, ще го правят още два. Здравко Димитров още не знае какво ще приказва.Един пощурял владика се опитва да срути църквата и е на път да успее.

На Славчо му подариха чифт обувки и с тях  обикаля града, сее вярата си и нищо чудно да се е взел за Христос.  Колко му е да изтърпим още един.