Обрат по казуса „Св. Неделя“: Будителите на държавата определиха обсебването на храма и паметта като антинароден акт
И Господ от свода, през гъстия дим, гледаше на всичко тих, невъзмутим! Така започва обръщението на Кръг Будител, членовете на който се обявиха в защита на храм-костница „Св. Неделя“ в Батак. Будителите на държавата излязоха с позиция по повод случващото се в паметника от национално значение и са изключително твърди- според тях Българската Православна църква обсебва паметта на жестоко умъртвените хиляди българи и определят този акт като антинароден и денационализаторски. Тук вече Николай Методиев Севастианов не може да иде и да побие поредния златен кръст на изстрадалия купол на черквата с помощта на някой рокер със свастика на ревера. Тук реакцията не може да е силова, а само смислова и диалогична.
Позицията на Клуб Будител започва неслучайно с думите, излязли от перото на Захари Стоянов. Ето и пълното му съдържание:
„На колене, любезни читатели, долу шапките. Напреде ни е Батак със своите развалини. Аз призовавам всичко, що е чисто българско, всичко честно и любещо своята родина, да присъства с нас заедно на това българско светилище, на тоя жертвеник за нашата свобода, дето е изляна кръвта на хиляди мъченици, светии, на стотина дребни дечица, на безбройни невинни моми и момци. Батак, славният и злочест Батак! Дали ще се намери българско сърце, което да не трепне от произнасянето само на твоето собствено име? – Не вярвам.”
Едва ли е възможно да се намерят по-силни думи от тези на барда на Априлското въстание Захари Стоянов, с които да се възпее трагедията на хилядите българи, избити в Батак, принесли се в жертва за свободата на отечеството. Тяхната мъченическа смърт ги е превърнала от пет поколения насам в неизменна част от националната символика на българите. Малцина са онези, които поне веднъж в живота си не са се поклонили пред съхранените в лобното им място тленни им останки – проблесващите с матова светлина в църковния сумрак хиляди големи и недоразвити още детски кости, извикващи сълзи в очите на всеки българин.
Покоят на тези мъченици за свободата на народ и отечество днес е нарушен от разгорелите се страсти, породени от несъмнени апетити за сподобиването с още един къс от тялото на изтерзаната Майка България. Какво се случи в последната година, че по градове и села десетки родолюбци организират подписки в защита на статута на историческата църква-костница „Св. Неделя” в Батак, а темата не слиза от емисиите на медиите, като тонът, с който тя се обсъжда често добива френетични нотки? Какво дело доведе до това разбунване на националната съвест?
Епопеята, или поне видимата част от нея, започва със заседанието на Светия Синод на Българската православна църква от март 2011 г., на което е взето решение за канонизиране на Баташките новомъченици. След по-малко от месец решението е приведено в изпълнение – на 3 април 2011 г. в храм-паметника “Св. Александър Невски” в София, по време на Светата литургия, отслужена от негово светейшество българския патриарх Максим Български, новите български светци, избитите през 1876 г. в църквата в Батак, са канонизирани. Създателите на плана не губят време. Три седмици по-късно с Решение № 488 от 21.04.2011 г. на Общинския съвет в Батак, председателстван от Ерхан Саатчъ променя статута на имота „Историческа църква” в Батак с обща площ 1037 м2, от които 302 м2 са застроената площ на църквата, от публична общинска собственост в частна обществена собственост (Впрочем такова решение вече е било взето още на 31 март с.г. – № 477; необяснимо е обаче защо се е наложило преповтарянето му.). Само след малко повече от три седмици с решение № 490 от 12.05.2011 г. същият общински съвет дарява святото място на Българската православна църква, по-точно на Пловдивската Света митрополия. На 15 май 2011 г. църквата „Св. Неделя” в Батак е тържествено осветена от пловдивския митрополит Николай.
Но който прекалено бърза, той греши.
В задъхаността на действията си общинарите и моралните им църковни подбудители „забравят”, че още в далечната вече 1910 г. в Батак е бил учреден Благотворителен фонд „Паметник Батак” с основна цел „да запазят старата черква „Св. Неделя” и да я превърнат в един приличен мавзолей, който да възпитава младото поколение в същия дух, със същите заветни идеали и мечти на априлци, и да проявят на дело дълбоката си признателност.” Забравят още, че само пет години по-късно тогавашното общинско ръководство на Батак приема решение, според което Историческата църква-костница в Батак е включена в националния регистър „Светли паметници на свободата”. Забравено и е това, че църквата е превърнатата в музей още през 1955 г. със заповед на министъра на културата, а през 1977 г. е обявена за недвижим паметник на културата, категоризиран с национално значение. Пропуснат е още и фактът, че според закона решението за отписване на културните ценности от инвентарната книга на музея, тъй като са част от експозиция със статут „национално значение”, и още по-малко даряването им на трето лице, в случая Пловдивската света митрополия, по закон може да се вземе само от министъра на културата, но не и от общинските съветници (Решение № 505 от 30.06.2011 г.). Вероятно юридическите нередности около действията на послушните общинари са не едно и две, но за санкционирането им държавата и обществото ни разполагат със съответните органи.
За нас, членовете на „Кръг Будител,” са много по-важни моралните измерения на акта. Обсебването на паметта от Българската Православна църква на жестоко умъртвените хиляди българи, принесли се в жертва за свободата на родината ни България, изличаването на мъченическия им ореол, добит не само заради вярата им в Бога, а по пътя към постигането на народното стремление за независимост, отнемането на блясъка им като един от върховите символи на българската народност, е действие, което възприемаме единствено като дълбоко антинароден и денационализаторски по същността си акт.
ЧЛЕНОВЕ НА КЛУБ “КРЪГ БУДИТЕЛ”:
проф. Андрей Пантев, д-р Албена Танева, Александър Вълчев, проф. дин Валерия Фол, Валерия Сариева, акад. Васил Гюзелев, Владимир Васев, Галя Пиндикова, проф. д-р Георги Бакалов, акад. Георги Марков, Гергана Йорданова, Даниела Агре, Дими Георгиев, проф. Евгени Сачев, Емил Георгиев, д-р Иван Христов, ст.н.с. д-р Иля Прокопов, Ирена Александрова, д-р Йордан Василев, д-р Катя Цекова, проф. Калин Порожанов, Красимир Николов, Камен Велков, проф. дин Кирил Йорданов, д-р Крум Касабов, Людмил Станчев, проф. д.изк. Мила Сантова, проф. д-р Маргарита Ваклинова, н.с. д-р Николай Марков, Павел Петков, Петър Кънев, отец проф. дин Петър Гарена, Пламен Крайски, доц. д-р Пламен Павлов, Росица Охридска-Олсон, Райна Манджукова, Румяна Пашалийска, Светлана Ленева, проф. Сергей Игнатов, доц. д. изк. Симеон Недков, д-р Стефанка Кръстева, проф. д.ик.н. Стоян Денчев, доц. д-р Стоян Проданов, Соня Първанова, д-р Теофана Матакиева, проф. Христо Харалампиев, д-р Христо Темелски, Христо Друмев.
Колективни членове са Институтът по тракология “Проф. Александър Фол” при БАН, Националният исторически музей, Националният политехнически музей, Национален литературен музей, Национален археологически институт с музей при БАН, Регионален исторически музей – Кърджали, ЕЛКО ООД, СТС Принт АД, 3М-Представителство за България.
