Арх. Петър Петров: Крепост на Небет тепе? То се е родило далеч преди средновековието, убиваме историята му!

Божидар Димитров е историк и не се занимава с реставрация, контрира специалистът позицията на професора

Мненията на всички специалисти са еднозначни, управата на град Пловдив е редно да се съобрази с тях

Желанието на всички нас, архитекти и реставратори е Небет тепе да се социализира, а не да се съсипе, подчертава експертът

Архитект Петър Петров даде своя експертен коментар за реконструкцията на Небет тепе, мнението на Божидар Димитров и откритите литографии за Под тепето. Потърсихме го неслучайно- той е сред най-известните експерти в областта на опазването, реставрацията и социализацията на историческо наследство. Арх. Петров е президент на сдружение “Архитекти на наследството”, член на  ICOMOS,  на  Съюза на архитектите в България, на Камарата на архитектите в България. Той е стипендиант на френското правителството покрай специализация в областта на опазването на културно-историческото наследство във Франция. Трупал е опит в програмата “Организиране и ръководство на проектирането и строителството на обекти – паметници на културата в  Северна Франция“ под ръководството на арх. Пиер Уден. В биографията си има международен стаж "Jeunesse & Patrimione" в Париж – опазване, реставрация и социализация на историческото наследство във Франция – Париж, Версай, Шатр и др. Арх. е работил на куп знакови места в България.  Ето е коментара му по все по-горещата тема с Небет тепе:

Като архитект, работещ вече над 20 години в областта на опазване на културното наследство в България съм силно притеснен от предвидените дейности по реставрация и социализация на Небет тепе, заложени в проекта на колегата Фърков, с чийто проект имах възможността подробно да се запозная. Срещу този проект   единодушно възрази цялата пловдивска архитектурна колегия. Като нов етап в този професионален спор, се публикува литография от 1533г. като се твърди, че литографията е „източник на информация, който може да се ползва в реконструкцията на Небет тепе. Представянето на това „доказателство“ показва тоталното неразбиране на проблема. Да оставим факта, че тази литография е неясна и не може да бъде документ при подобна реставрация. По-съществен  въпрос е защо изобщо възстановяваме една средновековна крепостна стена.

Нека си представим, че разполагаме с точни архитектурни заснемания и документи, по които можем да реставрираме, не хипотетично, всяка една сграда, крепостна стена, кула, водохранилище или храм съществували на Небет тепе през всичките осем хиляди години. Какво решение бихме взели тогава? Питам, защо реставрираме точно крепостната стена от средновековния период? Биха ли искали пловдивчани да изграждат имиджа на града си около един средновековен образ? Смятаме ли, че Средновековието е най-важния период в развитието на града? Някой вярва ли, че ще смае туристите със „страховитата“ 14 метрова кула на Небет тепе, имайки предвид, че тази височина е характерна по-скоро за провинциалните средновековни крепости? Величествени крепости от средновековието има из цяла Европа, но малко европейски градове могат да се похвалят с непрекъсната хилядолетна история, подобна цивилизационна приемственост и най-важното доказателство за всичко това. Колкото по-древен е един град, толкова по-интересен за туристите е той, но е необходимо свидетелствата да се пазят.

Надявам се с тези въпроси да подскажа на читателите защо не е редно да се дава приоритет само на един период от живота на тепето.Ще допълня думите си от кръглата маса, състояла се миналия месец – Небет тепе е Актът за раждане на Пловдив, а рождената дата на града не е през XV-XVI век.

Притеснителна е и странното „тълкуване“ на Венецианската харта от проф. Божидар Димитров и подкрепата, която той оказва на проекта. Бих искал да обърна внимание, че професорът е историк и не се занимава с реставрация. Той има свое виждане по въпроса, но все пак не е професионалист в тази област. За сметка на това, общото събрание на българския национален комитет /БНК/ на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), включващ 152 члена, специалисти и институции в областта на опазването на недвижимото културно наследство, членове на ИКОМОС Интернационал, прие обща декларация в която „категорично се противопоставя на нарастващата практика да се създават хипотетични реконструкции на български културни ценности, които са достигнали до нас в руинен вид“. Тази декларация е адресирана до Президента на Република България, Премиера, Министъра на културата, Председателя на Народното събрание,  Председателя на Европейската комисия, Генералния секретар на ЮНЕСКО,  Центъра на световно наследство на ЮНЕСКО, както и до Негово Превъзходителство Посланика на Кралство Норвегия в България. С подобна резолюция излезе Камарата на архитектите в България през месец май т.г. Сериозно  аргументиран е и отказът да се съгласува проекта на арх. Фърков от страна на Националния институт за недвижимо културно наследство, както и становището на проф. Тодор Кръстев представено на Кръглата маса за бъдещето на Небет тепе. Смятам, че това са мненията, с които управата на град Пловдив е редно да се съобрази. Общината има насреща си експерти, с дългогодишен опит,  които милеят за града и в тяхно лице може да бъде сигурна, че има добри партньори. Няма значение, че сега сме критикувани и хулени. Добре е общинското ръководство да разбере, че се опитваме да го предпазим от ситуацията, в която изпаднаха няколко български общини, на чиито територии се извършва или е извършена съмнителна реставрация и които се очаква да бъдат санкционирани.

Бих искал да коментирам и възможността да се „преработи“ изготвеният идеен проект. Трябва да се знае, че съгласно изискванията на Норвежката програма, Проектът е придружен от подробни количествено-стойностни сметки. В случай на одобрение за финансиране се допуска минимална промяна в инвестиционните проекти. Идейният проект, предмет на тази дискусия се нуждае от нова концепция и цялостна преработка, което е невъзможно да се случи в рамките на заложените дейности и количествено-стойностни сметки.

Подобен пример е Перперикон. Група реставратори знаехме за недостатъците на инвестиционния проект и до последно се надявахме, че разумът ще надделее и „в движение“ същият ще бъде променен. Предложихме безвъзмездно експертна помощ, но не се намесихме по-активно, именно за да не застрашим финансирането на този значим за България обект, предвид факт, че в проекта се предвиждаха спасителни укрепвания на скални масиви. Инвестиционния проект се изпълни съобразно подписания за финансиране договор. Днес резултатът е налице – Перперикон е унищожен.

Желанието на всички нас, архитекти и реставратори е Небет тепе да се социализира. В досегашната си практика сме съдействали на редица общини успешно да реализират проекти в областта на опазването на културно-историческото наследство и последното, което искаме е да попречим това да се случи на Небет тепе, но не бихме искали отново да допуснем една културно-историческа ценност да се съсипе.

Бихме искали общинското ръководство на Пловдив да се вслуша в препоръките на компетентни експерти от БНК на ИКОМОС, пловдивската архитектурна колегия и водещите български реставратори.