Тъжната статистика- след „голямата нощ“ 40 процента от възпитаниците на елитните училища напускат България
Радина Джевелекова
Отново е месец май и подготовките за абитуриентските балове кипят с пълна сила. Дванадесетокласниците от Английската гимназия също са под голямо напрежение. В главата на всеки са заседнали въпроси от сорта на: “Как ще съм облечен/а?“, “Къде ще празнувам с роднините?“, “Колко ще ми струват тези обувки, чанта, прическа?… и т.н. Всичко се върти около пари, пари, пари. И всичко зависи от определения човек.
Магазините надуват цените за “абитуриентската треска“. Средно една рокля струва 400-500 лева, като разбира се, винаги може да я намериш на битовите пазари за 100-200. Тук възниква въпросът: Можем ли да се облечем с дрехи от втора употреба? Да, разбира се, но не е предпочитано. Има много по-малък избор, шансът за дефект е огромен, а и самочувствието за твоята “приказна нощ“ някак спада, защото си дал за тоалета си само 30-40 лева, като за обикновена дреха. М.(20) обаче не мисли така и на изпращането си от училище миналата година се появи в свежа рокля в бледосиньо и зелено от секъндхенд, докато други ходиха до Солун да си купуват дрехи.
Освен облеклото друга отговорност, с която трябва да се справят абитуриентите и техните родители, са многото тежки организации, свързани с още по-тежък харчалък: вечеря и наздравици за роднините и приятелите в заведение, три- четиридневното празнуване по българското крайбрежие или в чужбина, подаръци, обувки за родителите и прочие, и прочие. Накрая на редицата стоят фотографите и годишника за спомен с класа.
Дотук добре. Тъжното обаче е не в отънелите портфейли за и около „голямата нощ“, а статистиката след нея. А именно- че близо 40% от абитуриентите от елитните училища прибират старателно и завинаги балните рокли и костюми в гардеробите на родителите си и напускат България. Най – предпочитаните страни за продължаване на образованието са Англия, Шотландия, Германия и Австрия, където немскоговорящите имат добър тласък с дипломите и сертификатите, за които гимназията е дала възможност. Има и кандидати за Дания, където ученето е безплатно.
Само трима, обаче, отиват в САЩ, благодарение на изпита САТ, който осигурява пълна стипендия. Анна-Мария, на 18, е една от тях. Тръгнала е по стъпките на брат си Валери-Теодор, който от една година вече живее в Канектикът и учи в колеж Тринити. Америка не се препокрива с представата, която придобиваме от колежанските филми, заявява Анна-Мария с усмивка. Всъщност, хората там са много по – отговорни, знаят, че са там, за да учат и разширяват културния си мироглед. 
Първата година всички са задължени да живеят на общежитие (както е било преди и с Английската гимназия) и всеки чужденец трябва задължително да живее с американец, за да научи по – добре езика. Според Валери-Теодор, няма и капка дискриминация към нашия народ – напротив, от всяка държава се събират по няколко сънародника и представят културата за една вечер в така наречената “Интернационална къща“ с цел сплотяване на нациите и Америка е мястото, където почва да открива себе си.
За разлика от Щатите, където имаш две години свободно да избереш точно каква специалност да запишеш, в Германия трябва да си категоричен още от самото начало, защото дисциплината и точността са най-ценените качества.
Времето тече, а приготовленията са към края си. Ще изпратим випуск 2012 на 24 май, на обичайното място – хотел “Новотел“, след което всеки ще поеме в различна посока, търсейки късмета си. А после, ще се видим отново, след години, когато самолетният билет по Великден е на промоция.
