БългарияПод небето

Лазаровден е!

На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар и др.

Днес православните християни отбелязват църковния празник Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден. 

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).

Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар.

В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот.

Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър).

Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие. На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди.

В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети.

Прослава и възпев на Лазаровден носят лазарките. Това са млади момичета на възраст от 6 до 12 години. Те са събират на групи от 6-7. Четири от тях са певици, две са “шеталици” (танцьорки) и една “кумица”. Тя води групата и прибира подаръците.

Закичват се цветя, а една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.

Цял месец преди лазаруването момичетата шият носии и учат песни. Рано сутрин девойките си разпределят селото (градчето) на махали, така че да не се лазарува в една къща по два пъти. Когато обикаляли домовете, момичетата играели ръченица и пеели песни за здраве, плодородие и женитба.

Строго забранено било ритуалните песни да се пеят след Лазаровден, защото на момите “ще им излязат циреи”. Девойката, която не е лазарувала, не е могла да се замомее и да се омъжи. Освен това лазаруването било гаранция, че нито една от лазарките няма да бъде грабната от змей горянин.

В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.

Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар.

Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването. На Лазарова събота се поставя начало на Пасхалното тържество.

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина