Как ще изглежда културната програма на българското европредседателство

Под небето

Национален фонд "Култура" обяви на 6 декември резултатите от конкурса за артистични проекти, които ще съставят част от културната програма на българското председателство на Съвета на ЕС, пише в анализ dnevnik.bg. От 485 проекта, кандидатствали за обща сума от 1,65 млн. лв, са одобрени 55. Приблизително 1:10 е и отношението на наличните спрямо исканите средства – общата сума на всички бюджети е била 17 млн. лв., посочи пред "Дневник" административният директор на фонда Борислав Геронтиев.

Фолклор, драматизации по български класици, изложби на фотопана и исторически възстановки – такива идеи преобладават сред близо 500-те предложения, подадени в програмата, отворена както към както държавни институции, така и към фирми, НПО и физически лица. Целта й бе широко формулирана като "представяне на българската култура и културно наследство като част от европейската и световна култура", интегриране на политически теми от дневния ред на българското председателство и търсенето на европейски партньорства. Фокус бяха и няколко съвпадащи с председателството събития като Европейската година на културното наследство 2018 и 75-годишнината от спасяването на българските евреи.

Затова и кандидатурите са крайно различни по мащаб и насоченост: от индивидуални артистични проекти до масови прояви на национални институции като Народния театър. Веднага след излизането на резултатите във "Фейсбук" се появиха и критики към селекцията – например че организации с доказан капацитет – и държавни, и частни, са останали под чертата, за сметка на дебютанти.

Как е направена селекцията

Търсени са проекти с високи художествени качества, но и силно комуникативен елемент, обясни в сряда пред БНТ министърът на културата Боил Банов, който е председател на Управителния съвет на фонд "Култура". Пред "Дневник" директорът на борда Борислав Геронтиев обясни, че от подадените проекти само 100 са били категорично отхвърлени от експертната комисия, а 280 са били сметнати за много добри в художествената комисия. По-голямата част обаче не са предложени за финансиране поради недостиг на средства. Много са отпаднали и поради липса на изисквани документи. Проектите са били оценявани на две фази – 9-членна комисия с председател проф. Боян Биолчев, чрез точкова система, е изготвила списък с финалисти, а крайните решения, включително за размера на финансирането, са взети от Управителния съвет на фонда. Комисията е заседавала с 15 дни по-дълго от предвиденото.

Одобрените проекти

трябва да се осъществят в периода на българското председателство – от януари до юни 2018 г. Кои от тях ще се реализират обаче все още не може да каже, тъй като срокът за сключването на договорите е седмица. Много от проектите са финансирани частично, с едва няколко дни са преценят могат ли да се справят. Ето част от инициативите, одобрени за финансиране, на базата на кратките резюмета, предоставени пред Фонда (всички проекти да прочетете тук)

Визуални изкуства и музеи

Съюзът на колекционерите в България иска да извади от частни колекции 60 "непознати или малко известни творби" на български художници-модернисти от частните колекции в обща изложба плюс каталог. Под ръководството на Светлин Русев, тя, както много от събитията, е планувана за НДК и според заявката ще покаже произведения на Жул Паскин, Владимир Димитров – Майстора, Никола Петров, Николай Райнов, Цанко Лавренов, Дечко Узунов, Златю Бояджиев и много други. Фондът е одобрил 30 от исканите 99 хил. лв. за нея.

С 40 хил. лв. е финансиран "Вместо Ренесанс: Българското Възраждане в изкуството – от иконата до светския портрет" – изследване, изложба и каталог, които ще представят "със съвременни средства блясъка на изкуството на възрожденските художници" в Националната галерия.

Фирма – "Лист 2016", е спечелила проект за изложба-преглед на българската карикатура от XIX в. до днес през големи автори като Александър Божинов и Райко Алексиев (30 хил. лв). Българската графика, българският плакат, както и историята на СБХ през изложбената й зала "Райко Алексиев" също са обект на подобни изложби, финансирани от НФК.

Връзката между българските модернисти и футуристите в Италия ще е обект на изследване и външна изложба на изкуствоведа Ирина Генова (15 хил. лв.). С общо 35 хил. лв са финансирани проекти на съвременните художници Хубен Черкелов и Иван Мудов.

Сред музейните проекти интерес представлява инициативата на Община Бургас да организира изложба, интерактивна експозиция за деца и конференция на темата морска археология в Морското казино. (50 хил. лв)

Фолклор, хорово изкуство и музика

Фолклорният ансамбъл "Тракия" е спечелил с идея за спектакъл по мита за Орфей и Евридика в Пловдив (30 хил. лв.), а театър "Любомир Кабакчиев" – с музикално-танцово представление "Мистериите на траките", с участието на хореографа Боряна Сечанова и композиторът Георги Арнаудов, което да бъде осъществено в пространството на столичното Ларго (40 хил.) Камерният хор "Средец" пък планира 6 концерта с източноправославна музика, изпълнени на 3 нестандартни сцени – в Троянския манастир, Националния исторически музей и криптата на "Александър Невски" (32 хил. лв.). А "Българско музикално сдружение" ще разчете и представи пред публиката с концерт, компактдиск и двуезично издание православна музика от старинни ръкописи (87 хил. лв.).

Фолклорът намира място и в спектакъла "Първо либе" в НДК (30 хил. лв.) с артисти от ансамбъл "Пирин", фестивал в столичния район "Връбница" и други инициативи. С 50 хил. лв. е предложен за подкрепа музикален спектакъл по "Майстора и Маргарита" на композитора Стефан Димитров в София и в Пловдив. С 80 хил. лв. е финансиран проект на Софийската филхармония за 28 концерта с музиката на различни европейски страни.

Сред другите музикални проекти изпъква Jazzstory – цикъл от 7 концерта в историческите музеи на различни градове, които ще представят българските джаз композитори и изпълнители на XX в. (60 хил. лв.)

Литература, театър, кино

Фестивал на поезията с автори от Франция, Италия, Испания, Германия, Дания, Полша, Украйна, Македония, Румъния, Сърбия и Турция ще се организира в Пловдив (30 хил. лв.). С 60 хил. лв. ще бъде подпомогнато поредно издание на Софийския литературен фестивал, който е преместен през пролетта.

Столичният "Сити марк център" е предложил "мащабен, брилянтно описан и професионално аргументиран проект", по думите на журито, в който в продължение на 6 месеца ще домакинства на събития и срещи на европейски и български артисти, сред които писателите Милен Русков, Захари Карабашлиев, Алек Попов и др. (50 хил. лв.) Театър "Сфумато" е получил финансиране за две представления за Радичковите хора в 21 век – 36 хил. лв.

Киното и аудиовизуалните изкуства е представено чрез идеята за салони за късометражни филми на четирите летища в страната (30 хил. лв.), както и два проекта за представяне на български забележителности с добавена и виртуална реалност на Асоциация за развитие на младежките инициативи (60 хил. лв.) и "Д енд Д агенция за проучване и връзки с обществеността" (60 хил. лв.).

Жив килим от български рози, "Стена на надеждата" от глинени тухли

Друга група проекти ще приемат формата на арт инсталации и събития на открито. С 39 хил. лв е финансирана идеята на ЕТ "Мултфилм – Георги Димитров" за "Жив килим от български рози под звуците на Балканите", която ще представлява българска версия на "цветния килим" на Брюксел, интерпретираща едновременно логото на председателството и традиционни български мотиви. Според комисията тя има потенциал за широко отразяване от акредитираните журналисти, като предложението е вместо пред Народния театър да се осъществи пред НДК.

"Стена на надеждата" на рекламната фирма "Ес Ти Би Комюникейшънс" предвижда работилница за печене на глинени тухли край Ларгото. "Идеята на проекта е да се даде възможност на всеки гражданин или гост на България да отправи своите очаквания, надежди и пожелания за бъдещето на обединена Европа, като саморъчно напише върху прясна глинена тухла лично кратко послание на своя език. Глинените тухли ще бъдат изпечени и вложени в градеж под формата на картата на Европа", пишат от фирмата (29 хил. лв.) Проектът "Женските гласове на България" ще огласи 7 ключови места в София с мултимедийни инсталации и живи участия, които представят българските певчески традиции (50 хил. лв.). А коридорите на НДК ще се превърнат в "улица на занаятите", където гостите на европредседателството ще могат да се сдобият с традиционни сувенири.

*Авторът на текста Ана Благова в лично качество също е част от проект, финансиран от програмата със 7 хил. лв.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.