Арх. Петър Петров: Архитектите трябва да могат да бъдат медиатори между културното наследство и инвеститорите

Отговорност за опазването на наследството имат всички – не само Министерството, но и архитектите, и обикновените хора

​Архитектът трябва да разпознава ценноста на една сграда от един поглед

Архитекти от цялата страна се събират в Пловдив на престижен френски курс по опазване на архитектурното наследство, който стартира преди няколко седмици. Двугодишната програма на École de Chaillot (Екол де Шайо) е уникална с обучаването на специалисти на най-високо ниво. Школата е една от най-реномираните в света, а обучението в България е единственото в Европа с такава продължителност.„Всички съседни държави могат да ни завиждат за този курс“, казва арх. Петър Петров, който има основна заслуга това събитие да се случва в през тази година в Пловдив. Домакин на лекциите е Община Пловдив, а курсът се провежда в сгради на ОП „Старинен Пловдив“. С арх. Петров разговаряхме относно образователната програма, която предлага този курс и какви липси се опитва да запълни в уменията на българските архитекти. „В момента, в Пловдив с Тютюневите складове виждаме как една сграда може напълно да загуби своята оригинална функция. Нейният собственик има инвестиционни намерения. Ролята на архитекта е – на базата на едно задълбочено проучване, да посъветва как да бъде приспособена и реставрирана тази сграда. Това трябва да стане по най-добрия за сградата, съответно за обществото начин – съхранявайки културната и стойност, и същевременно защитавайки интересите на собственика. Това е метод на работа, който следва да бъде усвоен, сподели още той. 

Разговорът ще бъде публикуван в Kapana.bg и Под тепето на две части:

– Какво представлява курсът на Ecole de Chaillot?

– Курсът е изнесено обучение на École de Chaillot – френска институция, съществуваща от 1887 година. От тогава досега, школата без прекъсване формира архитекти, занимаващи се с опазване на културното наследство във Франция. Завършилите този курс във Франция, в последствие придобиват право за работа върху сгради със статут на културно наследство. Ние го наричаме курс, но на практика това е следдипломна квалификация, при това много сериозна, тъй като се провежда в рамките на 2 години и завършва с дипломна работа.

Във Франция преподавателите в École de Chaillot  са около 80 на брой, практикуващи архитекти, които се избират на всеки 5 години. Това са най-добрите архитекти, занимаващи се с опазване на културното наследство – те имат своите проектантски ателиета и агенции. Често преподаватели са така наречените във Франция „Главни архитекти на историческите паметници“. Те познават най-новите тенденции в опазването на културно-историческото наследство. Това е важно, тъй като реставрацията днес е различна от тази отпреди 30 или дори отпреди 10 години. 

– Как курсът дойде в България?

– Заслугата е на арх. Галина Пировска, която осъществява контакт с École de Chaillot, преди повече от 17г. Тя успява да получи съгласието на Министерство на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство, да организират обучение за български архитекти по метода на École de Chaillot. Така от 2000 година до 2016 година са проведени 7 двугодишни цикъла на обучение, курсът са завършили над 100 архитекти.

Системата, по която се преподава в нашия курс е идентична с тази, която е установена  във Франция.  Специфичните знания за диагностика на паметници на културата и съвременните методи на реставрация се преподават от френските колеги. Техни преподаватели пътуват всеки месец до България. Интерес представлява онази част от обучението, която наричаме  „Механика“. Тя е свързана с изучаване на патологиите на конструкцията и на материалите, съответно с методите на диагностика. Особено се набляга на практическото овладяване на метода на проучване, на принципите на реставрационна намеса и подходящите начини на адаптация. 

Дисциплините, свързани с история на българската архитектура и градоустройство, се водят от наши изявени специалисти, преподаващи и във висши учебни заведения в България.  Упражненията се водят съвместно от френски и български преподаватели.

– Защо курсът се премести от София в Пловдив?

Много са факторите, които повлияха на това решение. Богатото културно наследство на града ни, както и фактът, че Пловдив е избран за европейска столица на културата през 2017 г., бе причина да предложим, на колегите от Франция, курсът да бъде преместен тук.  Подкрепата на Община Пловдив, в лицето на кмета инж. Иван Тотев, зам. кмета по култура Александър Държиков и кмета на район Централен Георги Стаменов,  допринесе за успеха на начинанието. Колегите от Франция посетиха Старинен Пловдив, разгледаха града, оцениха възможностите за реализация и приеха идеята за преместване на обучението в Пловдив.  

Арх. Галина Пировска,  ръководител на курса до този момент, направи предложение да поема организацията му . Подкрепата и доверието, което тя и френските колеги ми гласуваха, станаха  фактор  да приема огромното предизвикателство и да осигуря продължението на това обучение. 

Проведе се предварително проучване. Имахме няколко срещи с г-н Кафтански – директор на Общински институт „Старинен Пловдив“, чиито сътрудници ни оказаха изключително съдействие. На първо място курсът трябва да има своя зала за лекции и упражнения, тъй като през целия период на обучение се осъществява много сериозна логистика, свързана с координиране на лекциите, на пътуванията на френските и българските преподаватели, с провеждане на клаузури и упражнения, с оперативна работа по комуникация с курсистите, с финансовото осигуряване на българското участие. 

Всичко това трябва да се разглежда в контекста на изключителната значимост на този курс за България – École de Chaillot не провежда друго такова обучение в Европа. В международната му програма има множество прояви, но те са по-кратки, под формата на ателиета, семинари или други видове инициативи. 

Програма ЕРАЗЪМ+ осигурява участието на френските преподаватели. Партньори на курса „Шайо“ освен Община Пловдив са също така Камара на архитектите в България, Камара на строителите, УАСГ и др. 

– Как е структуриран самият курс?

Курсът е структуриран по начина по който е структурирано културното наследство погледнато в исторически и в териториален аспект. В исторически план културното наследство в България обхваща период от над 8 000 години – от неолита до 20-ти век, а неговата защита започва още на ниво териториално устройство – културен пейзаж и градоустройство, минава през квартали, улици, паркове и градини, стигайки до самата сграда и елементи от нея.

По този начин е структурирана и подготовката. Има част история, която започва с неолита и разглежда архитектурата и градоустройството на всички следващи епохи – Античност, Средновековие, Възраждане до модерната архитектура на 20 век, която е също част от архитектурното наследство. Това е важно, защото архитектът трябва да може с един поглед да определи периода, към който се отнася сградата или средата в която тя се намира. Трябва добре да познава историческия контекст и регионалните особености, за да открие елементите, носители на културна стойност.

Има цикъл от лекции, свързан с градоустройственото развитие на българските градове. На ниво сграда се учат еволюции на строителните техники от Античността до XX век. Историята на архитектурата се разглежда не само в социално-икономически и естетически аспект, но и като еволюция на строителните техники и материали. Една сграда най-често има повече от един период на съществуване. В курса се усвояват техники на “археологическо” проучване на сграда. Не знам дали това е добило популярност у нас, но когато за пръв път ни заговориха за археологическо проучване на сграда, която е все още обитавана, ни бе малко трудно да възприемем този термин. Върху реален обект се прави проучване на различните периоди на съществуването му – това може да са промени в плановата схема, пристроявания, надстрояване, различни преправки и адаптации. Търсят се причините за тези промени. Така проследявайки логиката на еволюцията може да се разбере как в крайна сметка се получил нейният образ. Архитектът трябва да може да разбере кое е ценното в сградата или в средата и да направи така, че с намесата си да запази и изяви културно историческата му стойност. Разбира се има документално проучване – това е работата с различни видове архивни материали.

Изучават се техниките на диагностика точно, както в медицината се търсят причините за заболяването, тук търсят се различни видове патологии и причините за тяхното възникване. Изследват се външните и вътрешни фактори, довели до тяхната поява. Това може да са атмосферни влияния, подпочвени води, влияния на околната среда, замърсяване, вибрации, умора на материала, неподходяща експлоатация, неподходяща поддръжка и пр. Много хора не знаят как да поддържат една сграда паметник на културата и това води до увреждане както на декоративни фасадни елементи или на стенописи – при църквите например, така и до отслабване на самата конструкция. В зависимост от състоянието, архитектът е този, който трябва да прецени дали има нужда да се консултира с други специалисти – инженер конструктор, изкуствовед, археолог,  дали има нужда от лабораторни изследвания или други специализирани наблюдения.  

Цялото това проучване се прави, за да може да се даде адекватна оценка на културно-историческата стойност и на санитарното състояние на обекта.  Да се прецени дали една сграда има нужда от спешна намеса или не и ако състоянието и е аварийно и представлява опасност за хората в нея или около нея, то какви мерки трябва незабавно да се предприемат. 

Следващият съществен въпрос е как тази недвижима културна ценност да продължи да съществува. В момента, в Пловдив с Тютюневите складове виждаме как една среда може напълно да загуби своята оригинална функция – тя има нови собственици. Каква е тук ролята на архитекта. Той трябва да може да посъветва – на базата именно на едно такова задълбочено проучване – как да бъдат ползвани занапред тези сгради? И това да се случи по най-добрия начин за сградите, запазвайки културно-историческа им стойност, т.е. защитавайки интересите на обществото и съблюдавайки интересите на собствениците. 

За да се знаят какви са правните механизми една сграда да бъде опазена в програмата има и няколко модула, свързани със законодателството в областта на защитата на културно-историческото наследство, включващи исторически преглед на доктрините през 20-ти век и актуалното българско законодателство.

Важна част от курса е творческото ателие, което се провежда през лятото, след като завърши основният цикъл лекции. Работи се върху реален обект, който се избира след внимателно проучване и който трябва да даде възможност практически да се приложат всички усвоени в курса знания. Правят се градоустройствени проучвания, прави се заснемане и проучване на ниво сграда и се завършва с предложение за проектна намеса. Аз лично съм виждал колко е интересно на курсистите да изследват подобни обекти, как влизайки в една изоставена къща, след няколко дни проучване те са преобразени, защото са видели, открили са как сградата е живяла през последните примерно 200 години, какво ѝ се е случило, какво се е случило на нейните обитатели, какво и защо се е променило. Това наподобява полицейска анкета. Има следи, има улики, по които един архитект може да разбере динамиката на развитие на една среда или една сграда. Често на тези практики се правят и интересни открития.

Това е една изключително съществена част от обучението, тъй като тя служи за база, това е генерална репетиция, за следващата фаза от този курс, а именно дипломната работа. 

Разработването на дипломен проект е самостоятелен процес, при който всеки индивидуално, на базата на реален обект следва да демонстрира владеене на материала преподаван в курса и да приложи на практика владеенето на методите на работа и принципите на намеса в една  историческа среда.

Опазването на културното наследство не е във възможностите само на един човек или на една организация. Отговорност за това имат Правителството, Министерство на културата и НИНКН, общините, музеите, отделните граждански и професионални сдружения, хората които стопанисват недвижимите културни ценности, но най-вече всички ние, които имаме нужда от това наследство. Една от целите на курса „Шайо“ е да спомогне създаването на критична маса експерти, които да подпомогнат този процес.