Препоръките на Светльо Желев до МК
Национален център за книгата, фонд за подпомагане на българските писатели, целева субсидия за ново съдържание в 500-те най-важни библиотеки у нас. Това са само част от препоръките на литературния човек Светльо Желев към министъра на културата. Публикацията с директните искания към МК в блога му literaturengid.wordpress.com бързо намери широка подкрепа сред писатели, издатели, общественици, които заедно застанаха зад изброените от Желев предложения. Препоръките са към министъра на културата Петър Стоянович, и към който и да е такъв, защото това е важно да бъде направено. Веднага. Трябва да се започне, да се постави началото, да се приеме българската литература като най-важен елемент в националната ни култура, казва Желев.
А ето и препоръките му:
1. Да се създаде Национален център за книгата, който да разполага директно със средствата по програмите “Помощ за книгата”, “Превод и представяне на българска литература в чужбина” и “Подпомагане на библиотеките и развитие на библиотечните фондове”.
2. Създаване на фонд за подпомагане на български писатели за работата им по конкретни проекти за книги, както се прави с филмите.
3. Да се отдели целева субсидия в размер на минимум един милион лева като начало за снабдяване на 500 най-важни регионални, общински, читалищни, университетски и училищни библиотеки с най-добрите книги – поезия и проза, от български автори за изминалата година, и абонирането им за 9-те литературни медии – вестници и списания.
4. Съвместно с Министерството на образованието да се създаде специален фонд за създаване и подпомагане на катедри по българистика в 10 те най-важни, като езици, страни в света. да се осигуряват със лекторат и преподаватели, както и с постоянно обогатяване на библиотечния фонд на тези катедри със съвременна българска литература.
5. Да се отпускат стипендии от страна на българската държава за студенти в катедрите по българистика и да бъдат насърчавани да се заемат професионално с превода на българска литература. Стипендиите да бъдат обвързани с договори с тях за определен период от време или определен брой книги за превод.
6. Да се организират и провеждат ежегодно резиденции на преводачи от български език в България с пълно обезпечаване, за да могат те да работят пълноценно с авторите и да подобряват познаването си за съвременната българска литература и литературен живот. Те са посланиците ни по света.
7. Съвместно със Софийска община да се организира и провежда ежегодно международен литературен фестивал. България е единствената страна, която няма такъв. Ако няма възможност от страна на институциите да отделят човешки ресурс, то те да подпомогнат и осигурят с финансови средства частна организация, която да организира фестивала. Срещите между писатели от различни националности е повече от необходимо за отварянето на българската литература навън.
8. С помощта на министерството да се създаде и поддържа поне едно предаване по националната телевизия – мащабно, в най-гледано време, за литература, анализи и коментари. Да се създадат няколко магазинни предавания за актуалния литературен живот, събитията и преглед на най-важните литературни и културни прояви в страната и чужбина.
9. Министерството на културата да приеме спешно стандарти за попълване ежегодно на библиотечните фондове с нови заглавия, според утвърдените европейски стандарти, с квота за българска литература и млади български автори.
