Сълзи и надежди на изпращането на контингента ни за Афганистан
Редник Разпопова прегръща дъщеричката си Йоана, преди да прегърне автомата си 
Ефрейтор Пешев целува малкия си син ГеоргиМамо, върни се жива!!! Без теб не мога. Ще ми липсваш мамо, плаче 13-годишната Йоана. Красивото дете изпраща майка си за Афганистан заедно с още стотици близки на рейнджърите от 22-рия български контингент, който пътува днес за 6-месечна операция по поддържане на мира в размирната зона. Отивам за хубаво, момиченцето ми. Ще правим добро и парички ще докарам, обяснява редник Разпопова. Тя е автоматчик, тръгва на първата си мисия. Притеснена е. Не за себе си, а за чедото си, което ще трябва да се оправя половин година без майка си. И без баща си, тъй като е дете на разведени родители. Горда съм с решението на майка. Вярвам, че ще се върне жива и здрава. Мъчно ми е, много ми е мъчно, но я подкрепям. Отива с автомат да упражнява една мъжка професия, а аз вярвам в нея, защото е железен човек. Страх ме е, но аз ще бъда с мама постоянно, със сърце и душа, и с интернет, казва Йоана. Отивай дъще, бори се за България и за мира, казва майката на редник Разпопова и мило я целува по челото.
Край тях на прощаване се прегръща и целува младо семейство. Той е по-серт, тя- съсипана от 
раздялата. Стига де. Тук са се събрали хиляда души и ни оплакват, все едно е краят. Спокойно, след шест месеца се прибирам при теб, целува половинката си рейнджърът. Двамата са си обещали- щом приключи мисията да си правят дете.
Тази работа вече е свършил ефрейтор Пешев, който гушка малкия си син Георги. Няма годинка още. И той един ден ще стане войник, нали Жоре, дърпа биберона от устата на малкия юнак ефрейторът. Не е лесно, но ще се справим. Това е втората ми мисия. Повярвайте- този е най-трудният момент от всички тези шест месеца- раздялата с любимите хора. Но това е част от живота, казва рейнджърът, нарамил оръжието.
На два метра от него са се събрали куп негови колеги, оставили картечници на земята. Тях никой не ги изпраща, а те са намерили начин да се самоизпратят- със снимки с мобилните си телефони. Така пожелахме. Без сърцераздирателни раздели и сбогувания. Ще пратим фотосите на близките си. И без това поддържаме постоянна връзка с тях по интернет, уточняват воините.
Пламен от Пловдив, от 63-а бригада, сили за специални операции, се разделя с любимата си жена Красимира. С едната ръка я прегръща, с другата държи оръжието си. Не е много по-дългите и прочувствени раздели. Знае за какво отива в Афганистан и как да пази здравето си там.
На първо място го прави заради парите. Но от много време иска и мечтае за подобна мисия. Много сме говорили за това. Пускам го, но като всяка жена на мъж, нарамил пушка на непознато, диво място, се страхувам и притеснявам. Но вярвам, че ще се върне здрав. И променен. Променен със сигурност, тъй като такива места и такива ситуации променят хората завинаги, смята Красимира. И целува любимия си за последно в следващата половин година. Довиждане, любов моя, казва само тя и маха нежно с ръка към отдалечаващото дуло на автомата м
у. 
Красимира и Пламен
Еха, какво пушкало…
