Новини

Събират средства за реставрация на Христовата плащеница в Дедево

Инициативата на Църковното настоятелство при храм „Свети Атанасий“ в Дедево за реставрация на старинната Христова плащаница бе благословена и обявена на 13 юни 2022 г.

Тогава – с водосвет и освещаване на курбан за добродетелност и здраве, отслужени от отец Димитър – бе почетен големият християнски празник „Свети Дух“, храмов и за параклиса с аязмо.

В параклис „Свети Дух“ се съхранява светинята, за която се предполага, че е над 100-годишна и е била дарена на най-стария храм в Южните Родопи – дедевската черква „Свети Атанасий“. Тя е една от трите в Пловдивска епархия, за чието изграждане султан Махмуд II е издал ферман през 1835 г. Три години по-късно – през 1838-а, „Свети Атанасий“ е била осветена.

Св. Атанасий
Св. Атанасий

За своята 180-годишнина (2018) храмът е бил дарен с нова Христова плащаница. Старинната подлежи на реставрация, а докато тя не се извърши ще е невъзможно да се изнася и поставя в средата на параклис „Свети Дух“, каквато е традицията на Велики петък.

Църковното настоятелство припомни за дарителската акция и в деня на Традиционния събор в Дедево/Дедово на 6 август 2022 г. Той съвпадна с друг голям християнски празник – Преображение Господне. Тогава в селото бяха отворени черквата „Св. Атанасий“ и параклис „Свети Дух“. На този ден постъпиха много дарения – от местни и гости на селото, както и от откупки на рисунки от Детския пленер и от живописната изложба на пловдивския художник Дамян Христов, който живее и твори в Дедево.

Св.Дух
Св. Дух

Дарителската акция за реставрацията на старинната Христова плащаница продължава. Идеята на инициаторите е обновената светиня да бъде върната в черквата „Свети Атанасий“ за нейния 185-годишен юбилей. Той предстои през 2023 г.

 

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

  1. Средновековна =отпреди турско= е църквата със СТЕНОПИСИ в Паталеница.

    В тази статия четем търговска реклама за …самодейни инициативи. Стогодишен текстил голямата работа, Махмуд, ферман дрън-дрън

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина