Старозагорски лъчи в Градската художествена галерия

Градът Култура Новини

“Цар Симеон” на Гюдженов е в центъра на вниманието, но си заслужават и ред други творби

Вълнуваща среща с творби на старозагорски художници можем да видим в залата за временни експозиции на Главната улица на Градската художествена галерия от няколко дни. Десетки автори и още повече картини са окачени на двата етажа на галерията – от автори, родени или свързани с Града на липите или региона. Творбите от колекцията на старозагорската галерия ще можем да гледаме до 30 септември.

Изложбата ни представя множество интересни живописни творби от голям исторически период. Още в началото се срещаме с доайените на старозагорската живопис – Антон Митов, Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров.

Антон Митов е от първото поколение български живописци след Освобождението. Завършил образованието си в Италия, той е сред създателите на Държавното училище (днес Национална художествена академия), дълго време преподавал както на студенти, така и на широката общественост история на изкуството. Самият той, верен на времето, следва по-академичен стил, подобно на Иван Мърквичка и други наши творци от периода. По-известен е с картини на пазари из страната, но в изложбата е представен с портрет. Любопитна е и още една по-късна творба, която намира място в експозицията. През 1906 година на Втората южнославянска изложба, която се провежда в София, са показани импресионистични творби, които повлияват на някои наши творци. Една от представените творби от Митов е именно такава.

Творби на Антон Митов

Една от най-известните творби в изложбата е историческият портрет “Цар Симеон” на Димитър Гюдженов – майстор в тази сфера. Макар и да сме гледали тази и други варианти на композицията на Гюдженов многократно в репродукции, на живо картината има коренно различно усещане и си заслужава да се види. Неговият близък приятел и съратник Никола Кожухаров също намира място в изложбата. Известен с една по-късна маслена картина “Залавянето на Васил Левски”, също попадала безброй пъти в учебници и по други материали, тук той е представен с един по-ранен неин вариант в акварел. Интересен е и неговият автопортрет.

Разнообразният поглед, който ни представят екипите на пловдивската и старозагорската галерия, си заслужава – както по-ранните творби, така и по-нови неща от последните десетилетия. Не бива да се пропускат и подминават работи на имена, като Васил Маринов, Кипро Николов, Никола Аръшев, Янаки Кавръков и др.

Макар и без много текст, изложбата е подредена приятно. Надписите са двуезични и прилично изработени, и поставени. Кратък кураторски текст в началото ни вкарва в историята и логиката на изложбата. Липсите са “детайли”, като екип на изложбата и повече конкретика в самата ѝ идея (освен очевидното: творби от колекцията на Старозагорската галерия). Липсва и разказ – история зад дадени по-важни картини, по-интересни автори, по-ценни идеи. Похвалното, спрямо други случаи е, че картините са добре подредени, ненатрапчиво една спрямо друга, приемливо осветени и анотирани. Липсата на образователен елемент е пропуск, но самите творби са достатъчно качествени в повечето случаи да говорят сами за себе си, и изложбата си заслужава посещение.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.