Фон дер Лайен: Кризата с газта е предизвикателство за Европа

Избори 2021 Новини
Фон дер Лайен
Под Тепето

„Със спестяването на всеки кубичен метър газ повишаваме устойчивостта си срещу руското изнудване“

Председателят на Европейската комисия даде през последните дни интервюта в няколко водещи европейски издание. Предлагаме ви разговора с нея, проведен с „Дневник“.

Вкрая на юли – месец, в който Европейката комисия предложи, а страните членки на ЕС конкретиираха и приеха план за пестене на природен газ още от 1 август, а с Азербайджан бе договорено по принцип бързо увеличаване на газовите доставки – „Дневник“ се обърна с въпроси на тази тема към Урсула фон дер Лайен. Попитахме още за придвижването на България към еврозоната и има ли проблем за страната, който омаловажаваме от тук, вторачени във вътрешните си проблеми.

Г-жо Фон дер Лайен, многократно сте заявявали, че можем да се справим с енергийното предизвикателство на Русия само ако сме заедно. Но от май 2022 г. насам (повече от два месеца) в работната група към енергийната платформа на ЕС не се наблюдава нищо видимо и значимо, особено във връзка с идеята за регионална работна група за Югоизточна Европа за преговори и покупки на природен газ от името на група държави. Защо това е така и кога очаквате реална промяна, която българите да почувстват именно благодарение на плана на REPowerEU?

– Енергийната платформа вече функционира. От стартирането ѝ през април бяха създадени пет регионални групи от държави членки, включително създадената в София регионална работна група, подпомагана от специален екип в рамките на Комисията. Тези групи започнаха работа за определяне на общите нужди, възможностите за съвместно използване на инфраструктурата и потенциалните нови доставчици. Въпреки че не е много видима, тази работа е от решаващо значение, за да се гарантира сигурността на снабдяването в региона.

Освен това разработваме механизъм за съвместно закупуване. Това ще ни позволи да преговаряме по договори и да купуваме газ от името на участващите държави членки.

За следващите години вече беше осигурено допълнително снабдяване с газ за ЕС, било то втечнен природен газ (ВПГ) или по газопровод, благодарение на неотдавнашните споразумения, наред с другото, със САЩ, Египет, Израел и Азербайджан. Затова съм силно окуражена от съобщението на българското правителство от миналата седмица, че с нашата помощ то е осигурило голям договор за доставка на ВПГ от САЩ.

Освен това междусистемният газопровод Гърция – България беше сертифициран в рекордно кратък срок от българския национален регулаторен орган с печата на Комисията в съответствие с плана за действие за диверсификация на Югоизточна Европа. След години забавяне междусистемната връзка ще влезе в експлоатация през следващите седмици. Това също е голям успех.

Преди няколко дни Европейската комисия представи плана „Да пестим газ за безпроблемна зима“, към който няколко държави членки веднага отправиха критики, включително поради наличието на 27 национални специфики по отношение на източниците и потреблението на газ. Моля, обяснете как този план следва да работи за България – как са определени критериите и параметрите в Брюксел, кой следва да вземе окончателното решение къде и какво от работата с газа да се ограничи или да спре и ще има ли санкции от страна на ЕС в случай на неспазване?

– Напълно съзнавам, че всяка държава членка е различна по отношение на енергията, която използва. Тази криза обаче засяга не само няколко държави членки. Това е предизвикателство за Европа като цяло. Поради това е необходимо истинско европейско решение.

Постигнатото миналия вторник споразумение между държавите членки относно координирани мерки за намаляване на потреблението на газ в целия ЕС се основава на плана, който представихме седмица по-рано. Това е добра новина.

В рамките на една седмица ЕС се съгласи да предприеме безпрецедентна и решителна стъпка, за да се справи със заплахата от пълно прекъсване на снабдяването с газ от Путин. Колективният ангажимент за намаляване на потреблението на газ с 15% е значителен. Той ще спомогне за запълване на запасите ни преди зимата.

С това споразумение ще можем също така да осигурим предпазна мрежа за всяка държава членка и по този начин изцяло да приведем в действие принципа на енергийна солидарност, залегнал в договорите за ЕС.

Отправяме искане към държавите членки доброволно да намерят начини за намаляване на потреблението на газ сега, така че да можем да съхраним повече за зимата. Само в случай на извънредна ситуация, например ако Русия прекрати снабдяването напълно, целта за намаляване на потреблението ще стане обвързваща. Но да не забравяме: със спестяването на всеки кубичен метър газ повишаваме устойчивостта си срещу руското изнудване.

На 18 юли в Баку Вие подписахте меморандум за разбирателство с президента Илхам Алиев за рязко увеличаване на снабдяването за ЕС през следващите месеци и години. Но какъв е принципът, съгласно който допълнителните количества ще бъдат разпределени – чрез национални квоти (определени въз основа на какъв критерий) или на пазарен принцип? Ако е вторият вариант – на пазарна основа, не съществува ли риск Италия – най-голямата икономика по южния газов коридор, да закупи всичко?

– ЕС, а това включва и нас от Комисията, действа като фактор за осигуряване на политически ангажименти от трети държави за снабдяване на ЕС с газ.

Ние сме пазарна икономика. Затова операторите на пазара са тези, които договарят и подписват договори и след това разпределят газа. Пазарът функционира и газът циркулира сред държавите членки, които най-много се нуждаят от него.

Въпреки кризисните времена България е една от най-добре представящите се икономики в ЕС – малък дълг, балансиран бюджет, рекорден растеж на промишленото производство и износ. Хърватия обаче вече е одобрена като член на еврозоната, а България не е. С рекордните цени на енергията и инфлацията съществува ли риск България да не постигне основните критерии и да не стане член на еврозоната на 1 януари 2024 г.? Колко голям е този риск и може ли да бъде намерен компромис при тези извънредни обстоятелства?

– България има за цел да приеме еврото на 1 януари 2024 г. Насърчаваме страната по този път. Процесът е известен. България трябва да поиска доклад за конвергенцията за 2023 г., въз основа на който Комисията ще изготви своята оценка. Това ще постави началото на процеса на приемане на еврото.

След това последната дума е на държавите членки в Съвета. Графикът, а във връзка с него и датата на приемане, зависят до голяма степен от изпълнението на всички критерии за конвергенция.

Но както казах, ние ще застанем с България на всяка стъпка от пътя.

Българската икономика е най- интензивна по отношение на ресурсите и въглерода в ЕС, а декарбонизацията на енергийния сектор е ключов компонент на плана за възстановяване и устойчивост. Приемането на посочените в този план закони или промени в законите и изпълнението на реформите (например за по-добро управление на енергийния сектор), обаче се забавят поради политическата нестабилност и по чисто политически причини в България.

Колко голям е рискът на България да бъде отказан достъп до плащания по плана за възстановяване и устойчивост за важни инвестиции в интелигентни мрежи, междусистемни връзки, инфраструктура за съхранение, внедряване на възобновяеми енергийни източници и зелен водород?

– Очакваме от България и я насърчаваме да осъществи реформите и инвестициите, включени в нейния план по NextGenerationEU, както бяха договорени. Това е много важно за бъдещето на България. Бързото и ефикасно изпълнение на плана ще подпомогне трайния растеж във Вашата страна с безпрецедентни инвестиции в цифрови технологии, малки и средни предприятия, здравеопазване, образование и чиста енергия.

Затова е в интерес на България да съсредоточи усилията си върху изпълнението на плана с оглед на изпълнението на основните етапи, които ще освободят първото плащане по линия на NextGenerationEU.

Вече трета поредна година България се намира в политическа криза и правителствена нестабилност, а политиците, анализаторите и медиите са съсредоточени върху нея. Но също така пропускаме нещо, което е по-видимо отвън. Ако се наложи да посочите един най-важен въпрос, видим отвън за България днес, който е важен за решаване през следващите няколко години, какво би бил той? (освен енергийните въпроси)

– В България има голям потенциал. Сама се убедих в това в София, където се срещнах с много млади и талантливи хора със свежи идеи и голям оптимизъм за бъдещето.

Ключовият въпрос е да се преодолее това, което ви задържа по пътя към благоденствието и приобщаващото общество. Решението е да укрепите институционалния си капацитет, да извършвате структурни реформи и да инвестирате интелигентно.

Предоставихме цялата необходима европейска подкрепа благодарение на NextGenerationEU (по-известен като План за възстановяване и устойчивост – бел.ред.Дневник). Тя предоставя близо 6 милиарда евро, които да бъдат инвестирани в страната през следващите години за постигане на прехода към цифрова икономика с ниски въглеродни емисии и изграждане на по-равнопоставено общество.

Разбира се, знам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Това изисква истинска политическа воля и всеотдайност, особено в условията на световна криза. Но България има това, което е необходимо. Комисията също така подкрепя България с техническа помощ, за да Ви помогне да укрепите институциите си, да се борите с корупцията, да подготвите качествени инвестиционни проекти и да създадете подходящи условия за процъфтяваща бизнес среда.

При рекордните цени на горивата, на които не се знае колко време ще могат да издържат гражданите, както и при амбициозните цели на ЕС в областта на околната среда, в нашия регион става очевидно, че съществува спешна необходимост от модернизиране и развитие на железопътната инфраструктура. Това е важно от логистична гледна точка и за отбраната и сигурността на Европа.

Възможно ли е Европейската комисия да бъде по-активна в тази област чрез Механизма за свързване на Европа (инвестиции по поречието на река Дунав за товарен транспорт и високоскоростна железопътна връзка за пътници), когато големи проекти (например товарната връзка пристанище Варна – Централна Европа) не могат да бъдат постигнати с капацитета на България и Румъния?

– Безпрепятствената, надеждна европейска свързаност е инвестиционен приоритет за ЕС. Тя е от съществено значение за доброто функциониране на нашия вътрешен пазар. Видяхме колко важна е транспортната ни мрежа, за да може икономиката ни да продължи да функционира по време на COVID. И днес тя е това, което ни позволява да помогнем на Украйна да изнася така необходимото зърно.

Чрез Механизма за свързване на Европа ЕС вече е инвестирал над един милиард евро в транспортната инфраструктура в България, и по-специално в железопътния транспорт. Някои от най-големите избрани проекти са модернизирането на железопътната линия Костенец-Септември за над 130 милиона и железопътната линия София-Видин за почти 225 милиона. Това е в допълнение към инвестициите от Европейския фонд за регионално развитие. Нека спомена и автомагистралата Русе-Велико Търново, която ще спомогне за свързването на Рейн-Дунав с Трансевропейските транспортни коридори Ориент/Източно Средиземноморие. И, разбира се, финансирането на плавателни съдове и съоръжения за подобряване на условията за корабоплаване по река Дунав.

Само големите приоритети за финансиране се определят на европейско равнище, а след това националните органи и частните участници трябва да представят качествени и зрели предложения за проекти, най-голямата част от които финансираме. Следващата покана за представяне на проекти по Механизма за свързване на Европа предстои да започне скоро, през септември. От България зависи да кандидатства със солидни проекти.

 

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.