FactCheck.bg: От Кремъл, с любов. Т. Карлсън

Въпреки че беше шумно рекламирано и коментирано, интервюто на Владимир Путин с Тъкър Карлсън не оправдава високите очаквания, с които беше натоварено. Карлсън дори надмина очакванията като не просто задаваше удобни въпроси на руския президент, а използваше знакови формулировки на кремълската пропаганда. Бившият телевизионен водещ (наричан в уважавани медии „медийно лице“, а не журналист) казва в интродукцията към интервюто, че е получил „откровен израз“ на това, което мисли Путин.    

Интервюто следва познатия сценарий за аргументиране на войната в Украйна с познати пропагандни наративи.

Започва с исторически обзор, целящ да докаже, че Украйна не е била и няма право да бъде държава, а съседните ѝ държави имат исторически права на претенции към териториите ѝ. Възгледите на Путин по въпроса са отдавна известни, той дори публикува статия с претенции за научен текст през 2021 г. Историци, цитирани от Би Би Си, обаче определят разказа на Путин като „селективна злоупотреба с историята“, особено в частта, където обвинява Полша в сътрудничество с Хитлер. 

Обстойно е разяснена необходимостта от „денацификация“ на Украйна, а по молба на водещия Владимир Путин му обяснява надълго и нашироко какво точно означава тази дума.

Дори разказва как говорил с украинския президент Володимир Зеленски по въпроса и го попитал как може да подкрепя „нео-нацистите“ в Украйна, след като собствения му баща е воювал с фашистите на фронта през Втората световна война. Няма да Ви кажа какво ми отговори, казва Путин, защото няма да е редно. Но историята за бащата на Зеленски не просто е измислена, тя е невъзможна – той е роден през 1947 г. – две години след края на Втората световна война.

Прави впечатление, че Путин е изоставил тезата за извършвания от Киев „геноцид“ в Източна Украйна. Всъщност, официална Русия не използва този аргумент и в защитата си пред Международния съд на ООН, където аргументира нападението над Украйна с правото на самозащита. 

За сметка на това, неколкократно се споменава нечестното поведение на Запада спрямо Русия след 1991 г. – теза, развивана последователно от руския президент от 2007 година насам. 

Има ли НАТО неизпълнено обещание към Русия

Путин неколкократно споменава срещата на върха на НАТО през 2008 г., когато са „отворени вратите“ на алианса пред Украйна и Грузия и дори говори за „теглене на Украйна към НАТО“. Всъщност, на въпросната среща в рамките на т.нар. политика на отворени врати, е обявено, че Грузия и Украйна „ще станат членове на НАТО“, но без конкретни ангажименти и срокове – факт срещу който самите Грузия и Украйна негодуват. Руският вестник „Коммерсант“ разказва как на закрита среща на Съвета НАТО-Русия Путин намекнал, че ако Украйна влезе в НАТО може да престане да съществува като единна държава. Източникът на изданието, участник в една от делегациите на страните от Алианса, разказва, че когато станало дума за Украйна Путин избухнал и се обърнал към американския президент Джордж Буш: „Разбираш ли, Джордж, че Украйна дори не е държава!“.

Всъщност, НАТО и Русия имат конструктивни отношения преди 2014 г., както личи и от горния цитат. Още през 1994 г. Русия се присъединява към програмата на НАТО „Партньорство за мир“. През 1997 г. е подписан договор, който става основата на двустранните отношения между НАТО и Русия. Създаден е постоянният съвместен съвет като орган за консултации и сътрудничество. През 1999 г. Русия за кратко замразява отношенията си с НАТО заради косовската криза – момент, за който и Путин споменава в интервюто, но забравя да доразкаже историята. Впоследствие не просто сътрудничеството е възобновено, а руски миротворци участват заедно с водените от НАТО многонационални сили в Косово KFOR. През 2002 г. постоянният съвместен съвет е заменен от Съвета НАТО-Русия, в израз на засиленото сътрудничество между Москва и държавите членки на НАТО. Двете страни поддържат взаимни представителства и постоянни комуникационни канали. Руската агресия в Грузия през 2008 г. предизвиква ново временно прекратяване на отношенията, но те са възобновени година по-късно. 

През 2010 г. НАТО и Русия се договарят да вървят към сътрудничество в противовъздушната отбрана. В интервюто Путин споменава как е предложил подобна идея на американския президент Джордж Буш старши и тя е била отхвърлена от американската администрация (споменава държавния секретар Кондолиза Райс и министъра на отбраната Робърт Гейтс). Путин казва, че не помни точната година, когато това се е случило, но твърди, че е бил поканен от Буш-старши и съветва Карлсън да провери в интернет. Проверката показва, че Путин е посетил семейното имение на фамилията Буш през август 2007 година. Т.е три години по-късно обсъжданията по темата в Съвета НАТО-Русия продължават, макар да е ясно, че има сериозни различия във възгледите. Но руската анексия на Крим през 2014 г. слага край на сътрудничеството с НАТО.

Разделяй и владей

Но не НАТО е основният адресат на посланията на Путин, а САЩ. В интервюто той подчертава, неколкократно че Украйна „очевидно“ е сателитна държава на САЩ. Затова преговорите трябва да се водят между САЩ и Русия. Карлсън изрично пита Путин дали украинският президент Владимир Зеленски може сам да участва в преговори и да взима решения. Руският президент потвърждава, но напомня, че до момента преговорите са се проваляли заради намеса на САЩ и в бъдеще трябва да бъдат със САЩ. И за да е абсолютно сигурно, че не е останала никаква неяснота, Карлсън потвърждава: „Разбира се, че те (Украйна- б.а.) са сателит. Големите държави контролират малките държави. Това не е ново. Затова попитах за преговори директно с администрацията на Байдън, която взима решенията, а не президентът на Украйна Зеленски“.

Вариация по темата, също налагана настойчиво от Кремъл, е че войната в Украйна не е между Москва и Киев, а между Москва и НАТО. В интервюто обаче тази теза е изказана не от Путин, а от Карлсън, под формата на въпрос: „Смятате ли, че на този етап ще бъде твърде унизително за НАТО да приеме руски контрол над територии, които преди две години бяха украински?“. На което Путин отговаря „Казах, нека те да помислят как да го направят с достойнство”. По-рано в интервюто той е казал: „Нека намерят деликатно извинение, така че никой да не е обиден“. В единия случай говори за НАТО, в другия за САЩ, но и в двата има предвид Белия дом – друга типична за Кремъл тактика, да приравнява НАТО със САЩ, демонстрирайки пренебрежението си към организацията.

Същата тактика Путин използва и по отношение на Европейския съюз, който не е споменат нито веднъж в интервюто. Но е обърнато специално внимание на Германия. Която, смята Путин, не работи за националните си интереси, а за тези на колективния Запад. Той посочва загубите за германската икономика заради спирането на вноса на руски газ и обяснява: Германия дава оръжия и пари на Украйна, която също е спряла руския газ за Европа и сега Германия купува газ на завишени цени, което свежда конкурентоспособността ѝ и икономиката като цяло до 0. Отгоре на всичко, Германия индиректно плаща и на Полша, която също е спряла вноса на руски газ и се компенсира с европейски пари, а Германия е най-големият донор в европейския бюджет. 

Тези интерпретации, представени като факти от двамата участници в разговора, са ясна демонстрация на възгледите на Путин за международните отношения. Независимо че често говори за ролята на международното право и международните организации, Путин изповядва реализъм в най-чист традиционен вид: в неговите представи единственият аргумент в международните отношения е силата, единствените важни играчи са великите сили, а единствените правила са тези, които великите сили договорят. Международните организации не фигурират изобщо в сметките. 

Същият подход използваше бившият и потенциален бъдещ американски президент Доналд Тръмп. Той демонстрираше явно пренебрежението си към ЕС и предпочиташе да говори с държавите, които го интересуват, поотделно. Нарече НАТО „остаряла” организация и подкопаваше всякакви усилия за многостранно международно сътрудничество. Предвид близостта на Тъкър Карлсън до републиканците и конкретно Доналд Тръмп, тези възгледи на Путин вероятно импонират на консервативната американска аудитория. И водещият, и интервюираният дават всичко от себе си да ѝ предоставят теми и мнения, които да хареса, в това число конспиративни теории, традиционни ценности, вяра в Бог и правото да убиваш, за да се защитиш.

Великият конспиратор

Путин разказва подробно и хронологично руската версия за събитията в Украйна от 2014 г. насам – за „преврата“ през 2014 г., както Русия нарича смяната на проруския президент Янукович, за започнатата от Киев „война“ в Донбас, в която Русия е била принудена да се намеси – факт, който Кремъл отричаше в началото на конфликта в Източна Украйна.

Според Путин както „превратът“ в Киев, така и „операцията в Донбас“ са дело на ЦРУ. Думата преврат е употребена поне 18 пъти в интервюто. Путин дори посочва цената на тези действия, като се позовава на заместник държавен секретар на САЩ – 5 милиарда долара. Това е изпитана тактика на Кремъл – хвърля твърдение в пространството, което предизвиква някакъв официален отговор и този отговор се използва като потвърждение на първоначалното твърдение. В случая става дума за изказване на заместник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд от 2014 г., в отговор именно на руските обвинения, че САЩ са спонсорирали Майдана. Нюланд казва, че след 1991 г. Съединените щати са дали общо 5 милиарда долара за насърчаване на демокрацията в Украйна, но не са финансирали Майдана. Но за Кремъл подробностите не са важни, важното е, че вече има официален източник, на който да се позовава.

Манипулативните и непотвърдени твърдения на Путин относно началото на конфликта в Източна Украйна, американската подкрепа за терористи в Северен Кавказ, ролята на Великобритания в преговорите между Украйна и Русия и др. Са опровергани и в този текст на The Moscow Times.

На въпрос кои са блоковете и съюзите в съвременния свят, Путин отговаря, че сигурността трябва да бъде споделена, а не да е предназначена за „златния милиард“. Руският президент не развива тази мисъл, нито Карлсън е впечатлен от споменаването на популярната конспиративна теория, въпреки че Путин го прави още веднъж, коментирайки духовните, вечни руски ценности и прагматичната култура на западния свят, облагодетелстваща „златния милиард“. 

Според конспирацията за златния милиард, световният елит иска да намали драстично броя на световното население (до 1 милиард), така че въпросният елит да продължи да живее охолно, въпреки намаляващите природни ресурси. Най-често споменаваните анти-герои в конспирацията са Бил Гейтс, Джордж Сорос, Клаус Шваб и др. В руските медии и политически изказвания „златният милиард“ често се използва като синоним на богатите западни държави и личности, и техните организации.

Русия официално залага като свой външнополитически приоритет необходимостта от „нов световен ред“ – случайно или не, това е друга популярна конспиративна теория, пряко свързана с тази за „златния милиард“ и „депопулацията“ на Земята. Тя гласи, че съществува глобално правителство, което цели да ликвидира голяма част от човечеството, за да си осигури богатство и комфорт.

Карлсън подава на Путин удобен пас на тема православното християнство, за да може руският президент да разкаже възгледите си за ролята на семейството и традиционните ценности – тема, близка до консервативната публика на Тъкър. За да не остава съмнение във внимателно промисления сценарий, водещият пита как християнските ценности („Не убивай“) се вписват в политиката на Путин, а той отговаря също толкова подходящо: няма противоречие, когато трябва да защитиш семейството си, родината си.  

На икономическия фронт също нищо ново

Сюжетът за „дедоларизацията“ е развит в познато русло, този път със специално внимание към американската публика, на която е обяснено колко самите САЩ страдат от финансовата си политика. Разбира се, Путин представя размислите си като откровение, а Карлсън не му опонира, че подобен дебат се води в самите САЩ и критичните мнения не са изключение в американската публичност, напротив. 

Путин отново невярно заявява, че икономиките на БРИКС вече надминават тези на Г7.

И за да докаже, че санкциите на ЕС и САЩ срещу него не работят, пак невярно твърди, че руската икономика е първа в Европа.

По темата работиха и Георги Марчев и Василена Доткова.

Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.

Публикацията е направена с финансовата подкрепа на Google. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.