Арх. Петър Петров: 350 сгради в Пловдив са набелязани да се обявят за културни ценности

Актуално Градът Култура Новини
Арх. Петър Петров

Средства има, важното е да се използват целесъобразно и по приоритети, смята новият директор на Националния институт за културно наследство

Петър Петров е архитект с дългогодишен опит, свързан с опазване на недвижимото културно наследство. Назначението му за директор на Националния институт за недвижимо културно наследство бе приятна изненада за хората, които се занимават с тази тема. НИНКН дълги години не успяваше да се откъсне от позицията си на институция, която трудно изпълнява задълженията си или в дадени моменти – овладяна от политически интереси. Още повече в случая Петров спечели конкурс, а не е временно назначен, тоест очакванията са да води института за дълги години.

Самият той заминава за София от Пловдив, където последно бе главен архитект в район „Централен“. Пловдив е един от най-„горещите“ по въпросите, свързани с културното наследство, а опитът му тук е другата причина да се свържем за интервю с него. Архитект Петър Петров има опит по-рано в самия институт, както и в частния сектор, където се е занимавал именно с реставрация на паметници на културата. Основен двигател и на българското Осмо /2017-2019 г./ издание на курса на Ecole de Chaillot, което обучава архитекти в сферата на опазване на културното наследство.

Здравейте, арх. Петров. Вече няколко седмици сте начело на НИНКН. Какво заварихте в този период и как се чувствате на новата позиция?

В момента НИНКН се мести в нови помещения, в сградата на Министерство на културата, и това е свързано с известни затруднения. Познавам част от колегите в института. Бях посрещнат изключително радушно и това ми помага да навляза бързо в работата.

Има няколко приоритета, по които ще работим в следващите месеци.

Един от тях  е свързан с промени в Закона за културното наследство /ЗКН/. Има козметични промени, които трябва да са се извършат веднага, с което малко да се подобри работа на института и на системата на опазване на културното наследство. Основната задача, в един по-дългосрочен план, е създаването на добре обмислен, съобразен с реалностите в България, работещ, Закон за културното наследство. В момента обсъждаме различни предложения. Опитът ми като главен архитект, опитвал се да прилага ЗКН в сегашната му редакция е много полезен, тъй като ми дава насоки в които трябва да се търсят променените.

Важен приоритет е актуализацията на списъка на обектите на недвижимото културно наследство. Ако не знаем състоянието им към настоящия момент и нещо много важно, ако не е завършена процедурата по тяхното обявяване и ако няма ясно разписани специфични правила и режими за опазване, то ние няма да сме прецизни в становищата и предписанията, които даваме, а това от една страна е във вреда на недвижимите културни ценности, от друга създава неясноти и затруднява самите собственици.

Друг основен приоритет е дигитализацията на архива. Разработва се програма, която да обслужва гражданите по електронен път – да могат да подават и получават на справки за обекти НКЦ,  да получават копия от архивна документация, да съгласуват искания за намеси и др.

Заварих преписки за съгласуване на инвестиционни проекти с европейско финансиране. Изключително съм притеснен от факта, че част от тях не са добре представени и поради съществени пропуски, се налага да бъдат върнати за допълване и преработка. Когато се готвят важни и мащабни проекти, свързани с експониране и социализиране на НКЦ, и когато това е свързано със значителна намеса в средата на паметника, е редно заданията за проектиране да са много прецизно, детайлно разписани, добре е да се съгласуват важни моменти от проучването и проектирането на обекта, до постигане на обосновано формулиране на концепцията за намеса и определяне на допустимостта на предлаганите намеси.

Проблем е липсата на регионални звена на института. Такива каквито имаше навремето, когато институтът успяваше да опази наследството по много по-адекватен начин отколкото сега. Това са структурни промени, които са важни, но които трябва добре да се обмислят, тъй като сега реалностите са други.

От гледна точка на кадрите – има ли достатъчно хора, има ли средства за тях, има ли нужда да се увеличи състава на НИНКН и има ли подготвени кадри? Трябва ли да се работи и за създаване на нови специалисти?

Според мен средства има. Важно е те да се разходват целесъобразно и по приоритети.

Подготвени кадри има. Част от тях са извън НИНКН  – в системата на ВУЗ-овете, в ИКОМОС, в КАБ и САБ, в БАН, в неправителствени организации, но при всички случаи е необходимо да се подготвят непрекъснато нови специалисти. Приемствеността не бива да се прекъсва. Формирането на кадри в областта на опазване на недвижимото културно наследство е продължителен процес.

Споменахте актуализацията – това е изключително много работа, колко време ще отнеме? Дигитализирането на този масив също е сериозен труд, той ще бъде ли публично достъпен?

В България има над 25 000 архитектурно-строителни, художествени и исторически обекта на недвижимото културно наследство и около 15 000 археологически НКЦ. Част от тях със сигурност ще отпаднат, но и ще бъдат вписани нови. Само в Пловдив колегите от общината са набелязали 350 нови сгради, които имат качества да бъдат вписани като недвижими културни ценности. Актуализация на недвижимото културно наследство не е правена от 30 години.

Колкото до дигитализирания архив – да той ще бъде и онлайн достъпен. Документите, които са в архива, ще бъдат описани. Ще е ясно с какво архивът разполага. В момента се разписват процедури, които ще позволяват да получава копие от тези документи по електронен път. Трябва да се каже, че към настоящият момент са дигитализирани само НКЦ с категория от „национално значение“. Разбирате, че предстои още много работа.

Споделете ни във:

8 thoughts on “Арх. Петър Петров: 350 сгради в Пловдив са набелязани да се обявят за културни ценности

  1. Петър Петров е мъж на жена си, Петкана Бакалова.
    И двамата като само ги слушаш – мед ти капе на сърцето.
    Обаче когато нещата опрат до дела…

  2. крайно време е всичките РУИНИ – тютюневия град – да бъдат премахнати за да грозят Пловдив – сточна гара –

    1. Как тези уникални постройки с толкова много история, култура и архитектурен стил ви пречат!?

  3. Освен забранителни мерки практически дейности няма набелязани каза:

    Включването в РЕГИСТЪРА (Държавен Вестник) на многобройни нови точки повишава забранителния режим, затрудняващ развитието из страната.

    КараКоЛИНКА можеше да зададе пряк въпрос -ако знаеше за какво става дума- какви делови, практически, дюлгерски мерки ще предприеме Инстиутът (както масово правеше през 70-те и 80-те години) освен за книжовното документиране и инспектиране още и за укрепване, консервация, реставрация, адаптация и анастилоза на физическите Паметници.

    Жълтото училище си беше яко. масивно, но неподдържано…

    Семинари? Курсове? Конференции? Говорилни? Агитки-а-ла-франга? Схоластика?

    На дело, не на думи = Res, Non Verba!

    1. Жълтото -изградено добросъавестно, за вечни времена без еркери и финтифлюшки- искаше просто поддържани водостоци, улуци и претърсвани редовно керемиди, и щеше да надживее Режима БоБоТРИ, Четири и т.н.
      Член-кореспондетите на БАНда, „столичани“-самозванци обаче -заети с разпродажба на Хонорис-Каузи- все не ставаха мукаят…
      Арх. Виктория Ангелова ВИНАРОВА композира елегантния комплекс на Първа Девическа на Янгънлъка (пожарището от Чалъковите къщи) с достоен главен вход на ъгъла откъм Джумаята.
      „Академиците“ не съобразяват да вдянат, че слугинският вход изотзад откъм Жълтото само ги …злепоставя.
      Издава ги колко им е капацитетът

  4. Как да не предстои РАБОТА, когато тия дето се перчеха с лозунга РАБОТА„ РАБОТА„ РАБОТА всъщност сътвориха ХАОС„ ХАОС„ ХАОС, и то навсякъде.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.