Разходка из монументалното изкуство на Трихълмието

Актуално Градът Забравеният град Новини

Тракийски символи обграждат Тунела, калканите на Стария град – от Орфей до Христо Г. Данов

Публичното изкуство можем да разгледаме по всяко време, но тези дни ви препоръчваме да стоите у дома си

В дни на карантина галериите и музеите са затворени. Но изкуство има навсякъде – и днес отново ще ви „разходим“ из някои монументални творби на изкуството в Пловдив, из публично пространство в Стария град и около Трихълмието.

Поради различни преустройства през годините много от къщите в резервата са разрушени, а необичайните градоустройствени промени са оставили голи калкани на различни места. Тъкмо тези голи стени стават обект на творчество през 60-те и 70-те години в Пловдив и около тях ще се разходим в следващите редове. Прокараният през 50-те тунел под Трихълмието също е обект на художествени намеси, които са много по-неизвестни, тъй като се виждат предимно от пешеходци – но там почти никой не минава пеша.

Макар и достъпни по всяко време, екипът на „Под тепето“ все пак препоръчва да стоите колкото се може повече у дома до края на извънредното положение у нас.

Разходка около монументалното изкуство по Главната – тук

Калканите на Димитър Киров

Няколко къщи, построени в годините до 1944 година, оставят големи голи калкани в Стария град, заради събаряне на стари къщи, някои от тях, свързани с проекта на Тунела. През 60-те и 70-те години, с развитието на монументалните творби в цяла България, тези калкани се украсяват с творби – предимно на Димитър Киров.

Димитър Киров – или Ди Киро – е част от поколението пловдивски художници, завършили „Монументална и декоративна живопис“ в края на 50-те години в Художествената академия. „Пловдивското поколение“ от 60-те е част от младата вълна български живописци, които променят по-скования академичен стил от предходните години, като част от тях са известни именно с монументални творби. Всъщност по-свободното третиране на форма и цвят в живописта сред някои от тях се смята, че е свързано именно с образованието и работата им в монументалното изкуство, където тези артистични жестове са по-допустими.

Темата на много от творбите по Трихълмието е свързана с историята на България и, всъщност, по-специфично Пловдив и региона. По-свободна като тема е една от ранните публични творби на Димитър Киров – пано в началото на днешната улица „Крикор Азарян“ (бивша „Перник“) на колесници с четири коне.

Две години по-късно – през 1968 година – е създадено и голямото сграфито пано, което всички туристи в Стария град познават отлично: на „Христо Г. Данов“ в началото на улица „Съборна“ до църквата „Успение Богородично“. Далеч по-мащабната творба с размери 10х13 метра е пряко свързана с мястото – в съседство е къщата, и до днес – музей на легендарния пловдивски книгоиздател. Оформеният днес пред него паркинг разсейва вниманието, но от друга страна по тази причина там няма растителност, която да пречи на гледката.

Не е така с други две пана по същата улица „Съборна“ – калкани на една от сградите на АМТИИ до Тунела. Рисувани в началото на 70-те двете пана обаче през лятото остават предимно скрити зад дървета – но от друга страна те и градинката пред тях създава съвсем друга, по-живописна атмосфера.

Темата отново е историческа – едното пано на Ди Киро е свързано със Захари Зограф, негови творби и църковна живопис. Така освен пресъздаване на един от автопортретите на възрожденския зограф, Ди Киро ни показва Християния, също Адам и Ева в долния десен ъгъл (което, на практика, означава – гола жена в публично изкуство, макар и доста наивистично нарисувана).

Съседната творба е свързана с развитието на музиката. В центъра на сграфитото е Орфей, но темата не е само историческа – под него има съвременни пианист и виолончелист. Малко по-късни от първите творби, тези сграфито пана вече са по-цветни, по-смело разработени.

Трето пано, част от същата група сгради, но далеч по-невидимо при обичайна разходка, е „кацнало“ над къщата музейна експозиция „Енчо Пиронков“. Паното гледа на север и всъщност се вижда много трудно от самия Старинен Пловдив, и много по-лесно от другата страна на булеварда – но и много по-далеч. Темата е свързана с историята и археологията – изобразява типичния за тракийското изкуство конник, както и глава на бик и кариатида.

Една от малкото монументални работи на Георги Божилов – Слона

Георги Божилов – Слона е част от споменатото „Пловдивско поколение от 60-те“, като също завършва „Монументално изкуство“ при проф. Георги Богданов. Самият негов преподавател обаче усеща, че Слона е по-лиричен и по-скоро ще се насочи към кавалетно творчество. Все пак Божилов има няколко монументални творби – като мозайката в Пощата, за която вече сме ви разказвали.

За Тайните на Пощата – освен мозайката на Слона – вижте тук

В Стария град той е автор на пано непосредствено под Градската художествена галерия и до ресторант „Гражданския клуб“. То също е на историческа тема – вече не специфична за пловдивския регион, а национална. Сграфитото представя покръстването и създаването на азбуката от светите братя Кирил и Методий.

Абстрактното сграфито на Иван Кирков

Асеновградчанинът, свързан с Пловдив Иван Кирков, също е оставил своя отпечатък с монументална творба в Пловдив. Негово е сграфитото на калкана на една от къщите на Небет тепе – едно от малкото изцяло абстрактни произведения в този жанр. Свободата да се правят такива произведения идва малко по-късно през годините на социализма – подобни са споменатата мозайка на Георги Божилов в Пощата или стъклописът в същата сграда на Йоан Левиев – от 70-те на миналия век.

Каменните релефи около Тунела

Най-неизвестни, може би, остават каменните релефи около Тунела. Единствено малкото пешеходци, които минават през натоварения булевард може да са им обръщали внимание – едва ли някой шофьор се е заглеждал в тях, а и не ви го препоръчваме. Пешеходният достъп до двата входа е сравнително лесен и каменните релефи могат да се разгледат без проблеми.

Проект за най-големия от тях, който се намира в ляво на южния вход на Тунела има Анастасия Кметова – художник, който твори най-вече керамика и за който стана дума в предходния материал. На същото място е реализиран релеф, различен, от запазения в проекта, но вероятно авторът е същият.

Между надписи Хеброс и Тракия е изобразен регионът на Пловдив с персонификация на реката, житни и гроздови класове и животни. На редица други по-малки камъни пък са изобразени други релефи, свързани с историята на Тракия и траките – свещената двойна брадва; Орфей и животни, които го слушат; тракийски конник и др.

От северната страна – откъм Стария град – също има няколко релефа. Два от тях са вдъхновени, най-вероятно от открити при археологически разкопки монети – с профил на Филип Македонски и „пейзаж“ на Пловдив с известния, но незапазен храм, който през Античността се е извисявал над града. Интересно е разработен и един ъглов камък с лъв и ключ, които, обаче, остават днес предимно под растителност.

Споделете ни във:

3 коментара за “Разходка из монументалното изкуство на Трихълмието

  1. Дребнотемие изсмукано от палеца – по тоя начин ПодТеЛето има да се пълни с плява до … пенсия.
    За сведение на “историчар” Фьодор прозвището на Шайката беше “АПРИЛСКОТО ПОКОЛЕНИЕ” (в чест на Априлскио Пленум на ЦК на БКП, който гътна Вълко Червенков и короняса другаря Тодор Живков =Човек От Народа! да коли/беси трийсетина години) =с което Звание те се гордо самозовяха до самите Промени (питай Драмчето, кака, Петър Драмов; или Чавдар Пашев).
    Така че (цит.): “…„Пловдивското поколение“ от 60-те е част от младата вълна български живописци…” -ДРЪН-ДРЪН, при първа възможност др. Христо Стефанов се вкопчи в софийско жителство, загърби Града да иде да директорства на ЗАПЛАТА бидейки Здрав Другар.
    Цялата индустрия “сграфити” от Начо Диктатурата се въведе да кърми Ортаците от Глутницата (БКП) за сметка на стъпканите безпартийни академично възпитани “стари четки” (Енчо впрочем даже не е студентствал, считаха го САМОУК – ама … благонадежден).
    Легендостроителството (безкористно уж, КАЛИНКАТА Фьодор не е продажно перо на платен писач) сега може -по липса на друго съдържание в замразения Град- да се преобърне от друга страна в … изследване на АКВАРЕЛИТЕ ОТ БОЯДЖАНА (?!? кис-кис) и така митология до безкрайност.
    Дали има будали да му вярват на тоя?

  2. Още по времето на кметицата Райна на ,,Централен” бях писал за тези каменни барелефи – да се почистят от пълзяща растителност и осветят художествено. Първото стана, второто не – може да го повдигнете наново, заедно с възстановяване и пускане на PloveDIV надписа вляво на Античния.

    1. Тлъсто хоноруваният “оператор” на Фондация преди да раздава оценки и преди да проповядва измислени МИТОЛОГИИ нека се опита да се яви на някоя поправителна Сесия, че да получи (поне тройки, бе!) някакви ОЦЕНКИ.
      Член-кореспондент на БАНда кой мине-замине в Града самозванец заграбва позиции (и ресурс) един от друг по-главен …куратор, изкуственовед, музаикантолок = и още идват! Не върви на добре с тия менте културТрегери пловдивското “НАСЛЕДСТВО”, майни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.