Пълен Mij’ Mache с Жабата, Жу Папа и Жи Пи Пи в ресторант Ла Троа

 ДъвчИ КебапчИ

Жабата, Жу папа и Жи Пи Пи! Такъв миш-маш бе в главата ми на излизане от нов ресторант в центъра на Пловдив с френско име.Истински Mij' Mache.

Апропо, така се казва един български ресторант в сърцето на Париж, в който едно наше момче, мой приятел, направо изтръгва небцата на иначе топ гастрономите у френско. Кара ги да реват над чиниите с родната кулинарен каламбур от чушки, домати, сирене и яйца. Та, по същество…

Жу, Папа! Така звучно и с трениран франсе маниер Жабата (прословут и твърде великолепен герой от района с най-силна концентрация на странни люде- кварталът около кино Космос ) се обръща към Луи Дьо Финес по телефона. Не падайте… По традиция и по служба Жабата квака, докато красиви и недотам красиви девойки крачат грациозно или пък се тътрузят по Гладстон, където той стърчи като стълб на тротоара. Простак, ще кажат някои. Не, класик, ще кажа аз. Като го поканиш на чаша газирано отключваш естета от Прованса, спотаен негде в изтънченото му Аз, което е едно от многото му Аз, очевидно. Пие кола с лед и лимон на твоя сметка и вика Дьо Финес по телефона. Набира някакви цифри на мобилката и подхваща разговор с отвъдното. Жу, Папа! Така се обръща Жабата към мосю Льо Финес, след което подхваща нещо за филма „Крилце или кълка”, тематичен за тази моя графомания. Прави го толкова истински, че в един момент ти се ще да му дръпнеш слушалката и да питаш Полицая как е дереджето на Сен Тропе и колко пловдивски яхти са се накаканизали там, за да захаросат Лазурния бряг с доза чалга, две- три ГМО ягоди и опустошителни количества силикон на палубата ( как не потъва тия нашите лодки ). Разговорите на Жабата и Луи продължават различно, в зависимост от настроението на първия. Може да траят миг, може и минута. Но винаги започват с Жу, Папа! Тези мили телефонни срещи се осъществяваха в несъществуващите вече кафенета Идол и Игуана, свидетели на тях има много. Покрай кибиченето ми там и аз се запознах с дружбата между Жабата и Луи Дьо Финес и дори бях сигурен, че Жу, Папа е френско обръщение на дете към любещия баща или нещо подобно. Така и приех Жабата- като дете на природата и на Луи Дьо Финес. Звучеше в главата ми като: О, татко!

Озовах се в Париж. И побързах да изстрелям Жу, Папа! За отговор получих голям Рикар, понеже май нещо не им се сторих тужур на събеседниците. Гледаха ме парижани като изоглавени.  Оказа се, че Жу и Папа съществуват поотделно- Аз и Татко. Но никога не живеят заедно. След Рикара питах на изтънчен английски „Къде е Жи Пи Пи”. На което ми отговориха с троен Рикар и се чудеха дали да не викат специализирана помощ. Пък аз, клетникът само исках да разбера какво става с Жан Пиер Папен. Голям играч, викам им, а те мислят за пореден Рикар. Изложих се, де. Ама пък Рикара си го бива дори с цената на пълния резил…

Разказвам тази цялата история с Жабата, Жу, Папа и Жи Пи Пи, защото много ми пасна за усещането в новия ресторант в Пловдив с претенциозното име Les trios- „Тримата” на френски (Щото и гореизброените герои са трима, като изключа себе си, щото нали съм повествовател ). Което би следвало да дефинира заведението като френско. Намира се на мястото на К2, което за кратко живя и скоропостижно загина като био сладкарница. Де ти в Пловдив някой ще гризе торта Гараш от салвия, ай сектир!

Уютът в интериора- дърво, килим, пламтяща камина. Липсата на уют- евтините клишета по стените във формата на гастро рисунъци и разни други детайли, в които не искам да дълбая, щото ще ме обвинят в префърцуненост. Доброто първо впечатление- с влизането в ресторанта мирише на хубава храна. На добре опушено месо и още нещо. Шаш с музиката обаче- кубинска е. Висят реклами на стара баварска бира, която се сервира студена и наливна. Положението отива на пълна еклектика.

Но да минем на основното- менюто. Късо и класическо. Избирам миди с френски сирена на стойност 11 лева и свинско бон филе с портокали за 11.90. За първи път опитвам съчетание на миди с толкова видове млечни деликатеси. Черупките са като планинско възвишение обиколено от бяло езеро, в което плуват резени домат и магданоз. Смучеш мидата с треперещи ръце- вкусна е. Като целувка е, от която сиренето полепва по цялата ти муцуна. Чуват се звуци и хрипове, хвърчат сълзи, сирена и парчета от мекотело. Въобще- морска битка на бреговете на френското градче Каси на Ривиерата. Не знам дали франсетата ядат мидите точно по този начин, падат си малко чистофайници.

Сервират ми прасешкото, средно изпечено, както го пожелах. Чудесна формула и форма- върху резени изпечени картофи, като портокалът е от стрити кори, запечени върху самото месо. За разкош в блюдото са подредени тиквени семки. Крехка наглед порцията е сериозна, много сериозна. А в съчетание с мидите и баварската наливна бира… Положението става тежко. Те и само мидите са достатъчни, за да почувстваш онази типична нотка за чревоугодниците следвечерна съвест от прекаляване. Може би  предпочитам мидите с горчичен сос… Но не съм сигурен, затова ще опитам пак с Les trios. Може и Mij' Mache да са пуснали дотогава.